Колко много се заблуждават тези хора, които търсят щастието извън себе си - в чужди страни и пътешествия, богатство и слава, в по-големи притежания и наслади, в удоволствия и суетни вещи, чийто край носи горчивина. Да се гради щастие извън нашите сърца е като да строим къща в място с постоянни земетресения. Щастието е в нас самите и блажен е този, който е разбрал това. Щастието е чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божий престол. Така казва Господ за тези, които имат чисто сърце: "... ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2Кор. 6:16) Какво друго може да не им достига? Нищо, наистина нищо, защото това, което имат в сърцето си, е най-великото благо - Самият Бог!