Трябва да обичаш жена си не заради плътта, а заради чистата и душа и добро сърце. Съпругата има това, което съпругът няма; допълва го духовно и обратно. Следователно в отношенията между съпрузите онези черти на духа, ума и сърцето, които са характерни само за мъжа и само за жената, трябва да се проявяват с голяма сила. Грубостта на сърцето на мъжа се допълва с нежността и чистотата на сърцето на жена му, защото сърцето на жената е много по-тънко, по-способно на духовна любов. А съпругата ... когато общува със съпруга си, трябва да компенсира липсата си на сила, дълбочина на ума с неговите знания, силната му воля. Мъжът и жената трябва да станат едно тяло и една душа в брака. Нещо по-високо трябва да се роди от техния съюз, съчетаващ всичко добро и велико, което е във всеки от тях. (Лука Войно-Ясенецки)

Трябва да обичаш жена си не заради плътта, а заради чистата и душа и добро сърце. Съпругата има това, което съпругът няма; допълва го духовно и обратно. Следователно в отношенията между съпрузите онези черти на духа, ума и сърцето, които са характерни само за мъжа и само за жената, трябва да се проявяват с голяма сила. Грубостта на сърцето на мъжа се допълва с нежността и чистотата на сърцето на жена му, защото сърцето на жената е много по-тънко, по-способно на духовна любов. А съпругата ... когато общува със съпруга си, трябва да компенсира липсата си на сила, дълбочина на ума с неговите знания, силната му воля. Мъжът и жената трябва да станат едно тяло и една душа в брака. Нещо по-високо трябва да се роди от техния съюз, съчетаващ всичко добро и велико, което е във всеки от тях.

Лука Войно-Ясенецки

Свързани теми

брак воля грубост дух душа дълбочина жена знание имам липса любов мъж нежност нещо отношение плът сила стана съпруг съпруга сърце съюз тяло черта чистота

Подобни цитати

Вие духовно деградирате от това, че вместо покаяние се занимавате със самоизяждане. А това е деструктивно. Защото духът в основата е друг. Духът на покаянието е смирението. Духът на самоизяждането е гордостта. Принудете себе си към честа изповед. Обявете война и на най-малката страст в своята душа. Кайте се така: "Господи, прости на мене, окаяната грешница. Съгреших пред Тебе с неверието си в благия Твой Промисъл. С малодушието си, със самосъжалението си. С вкаменяването на сърцето си. Само на Тебе се уповавам отсега, Милосърдни Господи, избави ме от лютия демон, който терзае моята душа. Да бъде във всичко Твоята свята воля. Слава Тебе”. И изобщо, винаги благодарете на Бога. Открито заставете себе си да изпълнявате това. Благодарете за това, че Той Ви поставя именно в тези условия, в които Вие можете да се спасите. Вижте цитата
Александър Белослюдов
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност. Вижте цитата
Александър Шурбанов
Когато Русия обяви война на Турция (1877 г. - бел.цит.), аз бях болен, но при всичко това искаше ми се и пак русите да придружа, против народния тиранин. След, след всичко това, което до тук разказах, след всички тия страдания и мъки, които преминаха през главата ми, иска ми се да съм пак млад, да намеря пак такава борба и да се впусна, да се предам на нея от душа и сърце. Не зная дали има нещо по-приятно, по-възвишено от подобна работа и труд за общото, на народа и отечеството добро. Един само спомен от миналото, е голямо утешение за мене; това, което аз съм досега завършил, струва цял живот за мене; при тия спомени душата ми потъва в едно блаженство, което аз не мога нито да определя, нито да изкажа, нито да обясня. И да знаете колко струва едно възпоминание!... - Повече от всички светски блага и от всички надежди на тоя свят. Вижте цитата
Христо Македонски