На всички вярващи в нашия Господ Иисус Христос искам да кажа, че не може едновременно да служат на Бога и на мамона, тоест не могат да вярват и едновременно с това да мамят, заблуждават, крадат, лъжат и нанасят вреди на друго лице; а още повече да осъждат, клеветят, блудстват, убиват, предават. За всичко това ни говори и Светото Писание: невъзможно е да излъжеш Бог; каквото си посеем, това и ще пожънем. Затова, нека помислим за нашите деца и внуци; за това, което ги чака, ако вярваме в каквото и както ни е угодно, наместо в Христа, който се е разпънал и е пострадал невинно заради нас. Скъпи мои, от всеки от нас зависи по-нататъшното развитие на събитията в света и в родината му. Нека се обърнем към Бог със сърдечни вопли за помилване и да изоставим цялата злоба и мерзост на греха.
Илий Ноздрин
Свързани теми
бог
внук
вопъл
вреда
говор
господ
грях
дете
друг
злоба
лице
лъжа
мерзост
писание
помилване
развитие
родина
свят
събитие
Подобни цитати
Каквото повикало, такова и се обадило. Ако ти крещиш на своите деца, бъди спокоен: ще дойде време, и децата ще ти крещят в отговор. Ако ти биеш своите деца - почакай малко, децата ще заякнат и ще ти го върнат с лихва. Ако ти нямаш време за своите деца, то откъде децата ще намерят време за тебе, когато изнемогнеш от старост и болест. Каквото посееш, това и ще пожънеш. И тук да се пита: "защо се случва всичко това с мен?" е напълно безсмислено. Това е закономерност: каквото си вложил, това и си получил. Това се отнася не само за децата. Това се отнася и за отношенията с близките, и за отношенията с роднините, за отношенията с колегите по работа. Във всичко, както бихте искали да се отнасят към вас, така и вие се отнасяйте към своя ближен.
Евгений Попиченко
Дължа извинение на Бога за всичко, което ми е дарил и не му се зарадвах. За нещата, които ми даде и не ги взех. Но и за нещата, които поиска от мен и не Му ги дадох. Преди всичко искам да заплача в Неговата прегръдка за всички онези дни, в които не живях, а просто оцелявах.
Да кажа "Прости ми!” за всички ”обичам те!”, които не казах, за прегръдките, които не дадох, за вратите, които затворих, за телефоните, които не вдигнах, за очите, които не погледнах, за целувките, които не се въплътиха, и за молитвите, които не бяха изречени.
Накрая да кажа, че ако си намерил един човек да ти съчувства, да те разбира, да те обикне, задръж го, ако ще да е на другия край на земята. Достатъчно е, че го намери. Няма да ти се случи много пъти в живота. И помни, че на даровете казваш "Благодаря” дори никога да не си ги отварял.
Хaрaлaмпус Пaпaдопулос
Както се вижда, съвсем различни хора (авиоконструкторите - бел.прев.), но ги обединяват присъщите им общи качества: несъкрушима воля и упорство при достигане на поставената цел, изключителен талант за организиране на творчески колектив, състоящ се от множество конструктори, изследователи, работници, съзнанието за високата отговорност на своята работа пред Родината, умението да се отдаваш докрай на любимата работа и да се трудят, трудят и пак да се трудат, без да се съобразяват с нищо друго и без да скръстват ръце – през целия си живот. И накрая – задължително за всеки един творец на новото – природни способности. Сборът от всички тези качества, казано между другото не толкова често срещащи се в един човек, може да се определи като таланта на авиоконструктора.
Александър Яковлев
Щом се бяхме обърнали и спуснали по течението на водата, край брега на родината ни, и избирахме място за излизане, в чама ни отново се изгърмя. Тоя път изгърмял гъркът, притежателят на чама (каика - бел.цит.) с едно пищовче, което му бил дал Христо Шипченчето. И това стана тогава, когато трябвало най-много да се мълчи и не вдига никакъв шум. Турският караул сигурно е чул тоя гърмеж. Караджата искаше да го хвърли в Дунава, защото гръмването от страна на гърка смяташе за предателство, но Хаджията не даде.
- Не трябва да захващаме от грък, каза той, па макар и да е виновен, което не ми се ще да вярвам.
Нещастният грък се извиняваше някак, но докато да отсъди Хаджията участта му, момчетата му бяха добре наложили гърба.
- Стига му боят - допълни Хаджията, и въпросът се счете за окончателно решен.
Хаджи Димитър