Много често се случва да ни очернят, да ни унижат, да ни презират или да ни причинят зло, напълно незаслужено, ако гледаме от светска гледна точка. Но Бог допуска всичко това, като въздаяние за нашите стари грехове, за да може ние прощавайки на другите, да получим прошка и от Бога за всички несправедливости и грехове, които някога сме извършили към хората. Затова ние трябва да се радваме, а не да тъжим при подобни скърби, но всъщност малодушничим и се огорчаваме без мярка. Прости нас, Господи! Мисля, че ние трябва да прощаваме на ближните ни, не само, за да се простят нашите грехове, но и с пълното съзнание, че тези хора правят зло не по своя воля, но съблазнявани от демоните - те не знаят, какво правят (Йоан 23:24).