Казано е в Писанието: "Затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си". А мъжът често нарушава Божия закон. Вместо да обича жена си, да и служи до смърт, съпругът слуша какво му шепне мама. Макар че вече е крайно време да напусне майка си, особено ако тя се обърне срещу жена му. Мъжът винаги трябва за да защитава жена си пред майка си, баща си, братята си и всички останали, защото съпругата е неговото продължение, втората половина, това е светиня, дадена от Бог в тайнството на брака; заедно са домашната Църква, съсъд на Божията благодат. Но за съжаление, често съпругът се държи неправилно. Много често родителите също са неразумни, защото са пристрастни към детето си. Въпреки че на синът отдавна са му пораснали мустаци, татко и мама си мислят, че той им принадлежи, макар че той отдавна вече не принадлежи на тях, а на жена си. И когато хората не разбират напълно това и следват мислите, които дяволът им влага, тогава започва разрушаването на семейството.
Дмитрий Смирнов
Свързани теми
баща
благодат
бог
брак
брат
влага
време
дам
дете
дявол
жена
закон
майка
мама
мисъл
мустак
мъж
писание
половина
прилеп
продължение
разрушаване
родител
светиня
семейство
син
смърт
съжаление
съпруг
съпруга
тайнство
татко
хоро
църква
чест
човек
Подобни цитати
Димитър Ангелов: - "Осем дена преди лицензирането ми се обажда Емил Костадинов, ми се обажда Митко Стефанов, казват Митко, Дуче, този човек не ни вдига телефоните, не ни вдига телефоните. Отива господинът в Англия, петдесет пъти му звъня – понеделник, вторник, сряда... Аз му звъня. Вдига ми, благоволява да ми вдигне 23.30, в сряда ли беше, във вторник ли, вече не помня, много нерви. Викам му, г-н Томов, кажете ми истината, ще имаме ли лиценз, няма ли да имаме лиценз, моля ви се. Кълна се в сина си, в ЦСКА се кълна, истината ви казвам. Моля ви се, кажете ми. - Митко, няма проблеми, всичко е точно. – Платихте ли, г-н Томов, кажете ми платихте ли, г-н Томов? Все пак 72 часа са много време до петък, това е цяла сряда, четвъртък и петък, ще се вдигнем, ще се намерят тези пари."; Николай Бареков: - "Много са, ако имаше парите. Ако ги нямаш?"; Димитър Ангелов: - "Ще се намерят пари. Ще се намерят, вярвайте ми. То не е говорено, то никой не е правил опита да говори...."
Димитър Ангелов — Дучето
Никой не би останал езичник, ако бяхме истински християни. Сега християните са по-многобройни от езичниците. Когато на други изкуства един човек може да научи сто младежи, тук, въпреки факта, че има много учители, и те са много повече от учениците, никой не се присъединява. Учащите гледат на добродетелите на своите наставници и ако видят, че ние също искаме това, което искат и те, тоест почести и власт, тогава как могат да изпитват уважение към християнството? Те виждат порочен живот, земни души, виждат, че ние сме също толкова пристрастени към парите, колкото и те, даже и повече, треперим пред смъртта също като тях, страхуваме се от бедността не по-малко от тях, роптаем като тях в болестите, еднакво обичаме властта и силата и измъчени от сребролюбие, се опитваме да се възползваме от благоприятна възможност. И така, защо биха повярвали! Заради знамения? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот? Но той вече е погинал. Заради любовта? Но и следа от нея вече никъде не се вижда.
Йоан Златоуст
Трябва да си дадем сметка, че похвалата е просто една вербална "кучешка бисквитка". Много родители и учители са подведени да смятат, че поощренията и наказанията са две много различни стратегии. И някои се оплакват, че са опитали и двете, но нито едното не е помогнало. Всъщност те са опитали само един похват - аз го наричам подхода "правещ-нещо-на-детето". Поощренията и наказанията са огледални стратегии - и двете са опит да се контролират децата. A децата, също като възрастните, не обичат особено да бъдат контролирани. Единственото нещо, което наградите и наказанията могат да ни спечелят, е краткосрочно послушание, но на тежка цена. Вместо това, подхода, който трябва да възприемем - и за който е много по-трудно да се даде точна рецепта - е поход, който наричам "работещ-заедно-с-детето". При него включваме децата във вземането на решения и гледаме отвъд конкретното поведение, така че да не изпускаме от полезрението си дългосрочните цели.
Алфи Кон
На младини не вярвах в Бог. Атеист в семейството на свещеник е все едно гъска в овче стадо - рядко явление. Когато казах на баща ми, че не искам да вървя по неговите стъпки, защото не вярвам в Бог, той въпреки очакванията си, не ми се разсърди. Просто ме погледна така, както лекар поглежда тежкоболен и ми каза, че към истинската вяра се идва чрез съмненията. Съмненията - това са изкушения, които трябва да преодолееш, за да придобиеш силна, непобедима вяра. На мен това нещо ми отне 40 години. Дойде ден (баща ми вече не беше на този свят), когато аз осъзнах, че Бог съществува. Всяка една разгадана тайна на вселената, всяко едно ново откритие ме приближаваше към мисълта за съществуването на непостижим Висш Замисъл, Закон над всички закони. Мен по инерция продължават да ме смятат за материалист, но истината е, че отдавна не съм такъв. Аз придобих вяра след дълги години на отрицание и моята вяра е силна, точно както ми предсказа баща ми.
Никола Тесла