Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски
Свързани теми
бог
брак
глава
дете
жена
живот
защита
имам
любов
мисъл
мъж
образ
послушание
права
семейство
страх
същество
уважение
човек
Подобни цитати
Трябва да си дадем сметка, че похвалата е просто една вербална "кучешка бисквитка". Много родители и учители са подведени да смятат, че поощренията и наказанията са две много различни стратегии. И някои се оплакват, че са опитали и двете, но нито едното не е помогнало. Всъщност те са опитали само един похват - аз го наричам подхода "правещ-нещо-на-детето". Поощренията и наказанията са огледални стратегии - и двете са опит да се контролират децата. A децата, също като възрастните, не обичат особено да бъдат контролирани. Единственото нещо, което наградите и наказанията могат да ни спечелят, е краткосрочно послушание, но на тежка цена. Вместо това, подхода, който трябва да възприемем - и за който е много по-трудно да се даде точна рецепта - е поход, който наричам "работещ-заедно-с-детето". При него включваме децата във вземането на решения и гледаме отвъд конкретното поведение, така че да не изпускаме от полезрението си дългосрочните цели.
Алфи Кон
Какво трябва да направим за децата си?
Не се грижете само за тялото на децата ви, защото и лисиците правят това за лисичетата. Но се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог ще стори всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка, бързо и лесно.
Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще им изгоните мира, и щастието, и здравето, и добруването.
И цялата земя да оставите на оставените от Бога, ще я оставите на гладни, които ще изпоядат всичко и ще умрат от глад.
Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени, а вие благословени и в двата свята.
Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма да даде малка награда на тия, които са Му опазили царските синове и не са изтрили името на Родителя от паметта им.
Царят ви гледа през очите на децата ви и чака вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен, Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се грижите за трупове.
Николай Велимирович
Несъмнено дейността на Руското географско дружество трябва да допринесе за развитието на вътрешния туризъм. чрез изпълнение на проекти, насочени към изучаване на уникални обекти и включването им в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В този списък има само няколко процента руснаци. С такова разнообразие от възможности, предоставени на Русия от нейната дълга и богата история, многонационален народ и култура - само няколко процента! Защо, цял живот не е достатъчен, за да се види, да се знае, да се проучи всичко това. Тук виждам пространството за интензивна, дълбока работа на Обществото.Невъзможно е да се работи в Обществото без любов към Родината, към своята земя, към родния край. Формализмът или личният интерес тук просто не пускат корени. Напротив, ценят се аскетизмът, инициативността, знанието, постоянството. В Руското географско дружество вече има много такива хора. Те заразяват другите не само с ентусиазма си, но и с предаността към Отечеството.
Владимир Путин
Хората често казват един на друг: аз те обичам. Но когато целувчиците свършат, любовта също свършва. Защото любовта иска жертва, а тази жертва се принася трудно, жал ни е за самите нас, не ни се иска за любимия нещо да направим, да пострадаме, да потърпим, да се смирим, да простим най-дребното. И се получава следното: само как се обичаха, а след десет минути се карат.
Значи любов няма, защото любовта обезателно изисква страдания за любимия: ето заради любимия, заради своята любов аз ще помълча, заради любимия ще потърпя...
Истинска е само тази любов, която не бяга от кръст, не се бои от страдания, готова е за рани и за смърт заради любимия, която във време на изкушения не отпада, а обратно – още повече се възпламенява, още повече се радва поради това, че може да се прояви.
Защото любовта може да се прояви само в изпитания, само в изкушения. Затова и те се допускат от Бога – за да прояви човекът своята любов...
Дмитрий Смирнов