Един монах се разхождал през пустинята и срещнал друг монах. Поздравили се.
- От къде си?
- От това и това село.
- Е, как живеете там?
- При нас е ужасна суша. Изпаднахаме в голяма неволя и скръб.
- И направихте ли нещо? Помолихте ли се на Бога?
- Разбира се.
- Заваля ли?
- Не заваля.
- Изглежда - казал монахът, - че не сте се молили много усърдно. Хайде и ние двамата тук, на място, да отправим молитва към Бог да помогне за дъжд.
И наистина, веднага, на място, започнали да се молят. Веднага се появил един облак.
Той постепено ставал все по-голям, все по-черен и по-черен, все по-нисък и по-нисък и ето, паднал силен дъжд.
Какво се случило? Имало гореща молитва. Малко време се молили, но веднага заваляло. Защото е важна силата, а не количеството на молитвите.
Порфирий Кавсокаливит
Свързани теми
бог
време
друг
дъжд
имам
количество
молитва
монах
място
неволя
нещо
облак
пустиня
село
сила
скръб
суша
Подобни цитати
Жената там се ползува с голямо уважение. Отношенията на мъжете към жените представляват някакъв си печален остатък от рицарските отношения към нежната, беззащитна жена. Но сегашната американка счита, че има неотемлимо право на непременно уважение от страна на всякой мъж; тя вече не се старае с нежност, с женственост да заслужва при всякой даден случай действителното уважение на мъжа, а реализира даже намръщено своето право на уважение. Опитай се да не отстъпиш веднага място във вагон, в параход, в трамвай, в омнибус на някоя американка, тя е готова да те стрелне с очи и даже да изръмжи нещо под носа си. Е, друго нещо е европейката! При такъв един случай, колкото ти и да си недогадлив и нелюбезен, тя само като те погледне с този ясен, сдържано-умиляющ и нежно-укоряющ поглед, не място да й отстъпиш, ами и на ръце да я носиш.
Алеко Константинов
Изключете телевизора, изхвърлете вестниците, които говорят за корабокрушението на брака на филмовата дива, от която сте разделени от Големия бар, изпратете на проклетата майка кръстословица с молба да назовете целина в югоизточен Пакистан. Погледнете непознатия, седнал до вас, с когото се е появило чудо, наречено деца. Попитайте го дали може да дъвче и да изплюе тъгата, дали все още може да говори. Кажи здравей на съседа. Опитайте се да направите деца хора, които един ден може да говорят и да мечтаят за щастие. Нахранете някого с една хубава дума, напойте жадните с поглед, не ритайте кучето, защото го сърби. Погледнете облака! Този там! Тази бяла къдрава влага, върху която мечтите ви биха искали да седнат, преди да се превърнат в кошмар. Животът е прекрасен. Животът е... всичко, което забравяме, като забравяме другите...
Ивана Шоят-Кучи
Хората виждат модели в света, можем да съобщим това на други хора и имаме способността да си представяме бъдеще, което все още не съществува: как ако просто променим това нещо, тогава това нещо ще се случи и светът ще бъде малко по-добро място. Единственият проблем е... е, че не сме много добри в нито едно от тези неща. Всяка честна оценка на предишното представяне на човечеството на тези фронтове се чете като особено брутален годишен преглед от шеф, който ви мрази. Ние си представяме модели там, където те не съществуват. Комуникационните ни умения понякога липсват. И ние имаме изключително лош опит в това, че не успяхме да осъзнаем, че промяната на това нещо също ще доведе до другото нещо, и това още по-лошо нещо, и о, Боже, не, сега това нещо се случва, как да го спрем.
Том Филипс