Детето се нуждае от много любов и много нежност, а също и от много ръководство. То иска да седнеш до него, да ти разкаже за своите проблеми, иска ласкаво да го помилваш и да го целунеш. Когато детето е неспокойно и немирно, трябва мама да го вземе на ръце, да го прегърне и да го целуне, за да се успокои, и умиротвори. Ако човек се е наситил на нежност и любов, когато е бил малко дете, то впоследствие той ще има сили, да преодолее всички проблеми, с който се сблъска в живота си. Но жените са принудени да работят, защото на нас все не ни достигат парите. В резултат от това, децата се лишават от своята мама. Заради нещо нищожно ние губим смисъла и целта на семейството. Истината е, че на нас не ни достигат парите, защото винаги искаме най-новия телевизор, най-модерната кола и множество други украшения. Нас ни унищожава суетата на тоя век и като не можем да се контролираме, постоянно искаме повече и повече, а в резултат дечицата ни остават без любов и внимание.
Паисий СветогорецСвързани теми
век внимание дете дечица друг жена живот имам иск истина кола любов мама множество нежност нещо пара проблем резултат ръка ръководство семейство сила смисъл суета телевизор украшение цел човекПодобни цитати
На младини не вярвах в Бог. Атеист в семейството на свещеник е все едно гъска в овче стадо - рядко явление. Когато казах на баща ми, че не искам да вървя по неговите стъпки, защото не вярвам в Бог, той въпреки очакванията си, не ми се разсърди. Просто ме погледна така, както лекар поглежда тежкоболен и ми каза, че към истинската вяра се идва чрез съмненията. Съмненията - това са изкушения, които трябва да преодолееш, за да придобиеш силна, непобедима вяра. На мен това нещо ми отне 40 години. Дойде ден (баща ми вече не беше на този свят), когато аз осъзнах, че Бог съществува. Всяка една разгадана тайна на вселената, всяко едно ново откритие ме приближаваше към мисълта за съществуването на непостижим Висш Замисъл, Закон над всички закони. Мен по инерция продължават да ме смятат за материалист, но истината е, че отдавна не съм такъв. Аз придобих вяра след дълги години на отрицание и моята вяра е силна, точно както ми предсказа баща ми.
Никола Тесла
О, има разлика. Всеки си носи своята индивидуалност. И двамата са невероятни партньори. Със Зуека сме работили 17 години. Той си ми е на сърце. Знаем във всеки момент кой какво ще направи. Мога да предвидя неговите реакции. Докато с Геро правим първи стъпки. Познаваме се отдавна, но никога не сме водили като двойка. Той е завършил НАТФИЗ при същите професори, при които и аз – Димитрина Гюрова и Пламен Марков. Изключително талантлив актьор е. Притежава бърза мисъл и като пинг-понг ти връща топката. За да отговоря на въпроса ви, ще кажа – Зуека е от тези партньори, които на сцената отстъпват. С Геро пък сме доста еднакви като натюрел и двамата сме като нападатели в един отбор. Важно е да намерим баланса помежду си. Сигурен съм, че има химия между нас. Държа да отбележа, че не се съревноваваме. Проблемът е, че ние, актьорите, сме малко егоцентрици, теглим към себе си. Затова и се случва да казват – тия водещи прекаляват. Ами без да искаме е. Ще се поправим!
Димитър Рачков
Трябва да си дадем сметка, че похвалата е просто една вербална "кучешка бисквитка". Много родители и учители са подведени да смятат, че поощренията и наказанията са две много различни стратегии. И някои се оплакват, че са опитали и двете, но нито едното не е помогнало. Всъщност те са опитали само един похват - аз го наричам подхода "правещ-нещо-на-детето". Поощренията и наказанията са огледални стратегии - и двете са опит да се контролират децата. A децата, също като възрастните, не обичат особено да бъдат контролирани. Единственото нещо, което наградите и наказанията могат да ни спечелят, е краткосрочно послушание, но на тежка цена. Вместо това, подхода, който трябва да възприемем - и за който е много по-трудно да се даде точна рецепта - е поход, който наричам "работещ-заедно-с-детето". При него включваме децата във вземането на решения и гледаме отвъд конкретното поведение, така че да не изпускаме от полезрението си дългосрочните цели.
Алфи Кон
Бих ги призовал (родителите - бел.цит.) да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.
Алфи Кон
Хората често казват един на друг: аз те обичам. Но когато целувчиците свършат, любовта също свършва. Защото любовта иска жертва, а тази жертва се принася трудно, жал ни е за самите нас, не ни се иска за любимия нещо да направим, да пострадаме, да потърпим, да се смирим, да простим най-дребното. И се получава следното: само как се обичаха, а след десет минути се карат.
Значи любов няма, защото любовта обезателно изисква страдания за любимия: ето заради любимия, заради своята любов аз ще помълча, заради любимия ще потърпя...
Истинска е само тази любов, която не бяга от кръст, не се бои от страдания, готова е за рани и за смърт заради любимия, която във време на изкушения не отпада, а обратно – още повече се възпламенява, още повече се радва поради това, че може да се прояви.
Защото любовта може да се прояви само в изпитания, само в изкушения. Затова и те се допускат от Бога – за да прояви човекът своята любов...
Дмитрий Смирнов