Тялото е слуга на душата, а душата – негова царица. Поради това често се случва, че по милостта на Бог тялото ни е изтощено от болести. Страстите отслабват от болестите, и човек става добре. Понякога самата телесна болест е породена от страсти. Понасянето на болестта с търпение и благодарност се зачита като подвиг, и дори повече от един.