Защо мнозина не разбират беседите за духовните неща? Поради затлъстялост на сърцето. Ако сърцето е преизпълнено с пристрастия към земното, то загрубява, както е казано: "угои се, задебеля и затлъстя". В този вид то тегли надолу като котва и приковава о земята душата с нейния ум. Така, въртейки се в кръга на низкото, сърцето става неспособно и не може да се издигне към небесното - като птица, натежала от храна. Пребивавайки в земното и греховното, то не вижда възвишеното, и целият му строй му е противен...Небесното е област, съвършено незпозната за него. Умът и сърцето нямат нищо в своите разбирания и опит, които да приложат към тамошното, та да видят небесното поне "смътно като през огледало". Ето защо нито мислят за това, нито искат да слушат другите, които разсъждават, нито пък отварят книгите, които пишат за това. Не поради това ли у мнозина ще видите понякога не едно светско списание, но нито едно духовно такова, нито пък духовна книга, нито дори Евангелието?
Теофан ЗатворникСвързани теми
беседа вид друг душа евангелие затлъстялост земя книга котва кръг нещо нищо област огледало опит пристрастие птица разбиране списание става строй сърце хранаПодобни цитати
Детето се нуждае от много любов и много нежност, а също и от много ръководство. То иска да седнеш до него, да ти разкаже за своите проблеми, иска ласкаво да го помилваш и да го целунеш. Когато детето е неспокойно и немирно, трябва мама да го вземе на ръце, да го прегърне и да го целуне, за да се успокои, и умиротвори. Ако човек се е наситил на нежност и любов, когато е бил малко дете, то впоследствие той ще има сили, да преодолее всички проблеми, с който се сблъска в живота си.
Но жените са принудени да работят, защото на нас все не ни достигат парите. В резултат от това, децата се лишават от своята мама. Заради нещо нищожно ние губим смисъла и целта на семейството. Истината е, че на нас не ни достигат парите, защото винаги искаме най-новия телевизор, най-модерната кола и множество други украшения. Нас ни унищожава суетата на тоя век и като не можем да се контролираме, постоянно искаме повече и повече, а в резултат дечицата ни остават без любов и внимание.
Паисий Светогорец
Казано е в Писанието: "Затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си". А мъжът често нарушава Божия закон. Вместо да обича жена си, да и служи до смърт, съпругът слуша какво му шепне мама. Макар че вече е крайно време да напусне майка си, особено ако тя се обърне срещу жена му. Мъжът винаги трябва за да защитава жена си пред майка си, баща си, братята си и всички останали, защото съпругата е неговото продължение, втората половина, това е светиня, дадена от Бог в тайнството на брака; заедно са домашната Църква, съсъд на Божията благодат. Но за съжаление, често съпругът се държи неправилно. Много често родителите също са неразумни, защото са пристрастни към детето си. Въпреки че на синът отдавна са му пораснали мустаци, татко и мама си мислят, че той им принадлежи, макар че той отдавна вече не принадлежи на тях, а на жена си. И когато хората не разбират напълно това и следват мислите, които дяволът им влага, тогава започва разрушаването на семейството.
Дмитрий Смирнов
През последните години, след едно дълго откъсване на поетите и писателите ни от нашата действителност и хабене на ценни творчески сили в едно безплодно визионерство, погледите биват насочени отново към нея. Това е разбира се отрадно явление, ала за жалост към родната действителност се пристъпва с един твърде повърхностен интерес, вижда се само външното: дудуците, гайдите, харманите - без да може някой да нирне и в съкровищниците на българската душа. Този чисто предметен интерес не ще доведе до нищо ценно. Ще имаме само възпроизвеждания на онова, което всеки вижда в нашата действителност, най-много един лирично обагрен реализъм, но не и творчество с откровения за българската душа, каквото е творчеството на големите руски писатели, с откровения за руската душа. А защо това е тъй - защото новите пионери на родната литература виждат само външното, без да имат оглъбено отношение към нашия живот, както имаха руските писатели към руския?
Константин Гълъбов
С една дума канарата не беше стратегическо място, но като нямаше друг изход, Хаджията каза по-скоро да се качим на тая канара и там да се скрием. То се знае, че и Хаджията не считаше тая канара удобно място за четата, но предпочете нея, отколкото да вървим напред или върнем назад сред бял ден и по този начин да изложим на явна опасност цялата чета. Някои от момчетата даже поискаха да възразят на Хаджията, че канарата ще бъде и гробница на дружината, но Хаджията нетърпеливо каза:
- Тук, тук, качвайте се, друг изход няма, пък и по-малко подозрителна местност от тая канара - също няма. Вървете!
...
Когато се стъмни до толкова, щото в нощната тая тъмнина балканските върхове не можеха да се различават, а се сливаха в едно, Хаджията заповяда да се приготвим и слезем от канарата.
- Само тихо и без шум - прибави войводата и тръгна напред.
Ранените подкрепвахме и подпомагахме в слизането, както това направихме и когато се качвахме на тая гостоприемна канара.
Хаджи Димитър
О, има разлика. Всеки си носи своята индивидуалност. И двамата са невероятни партньори. Със Зуека сме работили 17 години. Той си ми е на сърце. Знаем във всеки момент кой какво ще направи. Мога да предвидя неговите реакции. Докато с Геро правим първи стъпки. Познаваме се отдавна, но никога не сме водили като двойка. Той е завършил НАТФИЗ при същите професори, при които и аз – Димитрина Гюрова и Пламен Марков. Изключително талантлив актьор е. Притежава бърза мисъл и като пинг-понг ти връща топката. За да отговоря на въпроса ви, ще кажа – Зуека е от тези партньори, които на сцената отстъпват. С Геро пък сме доста еднакви като натюрел и двамата сме като нападатели в един отбор. Важно е да намерим баланса помежду си. Сигурен съм, че има химия между нас. Държа да отбележа, че не се съревноваваме. Проблемът е, че ние, актьорите, сме малко егоцентрици, теглим към себе си. Затова и се случва да казват – тия водещи прекаляват. Ами без да искаме е. Ще се поправим!
Димитър Рачков