Вярата в Христа е не само това, да пренебрегваш удоволствията в живота, но и това, щото търпеливо и благодушно да понасяш всяко изкушение, печал, скръб и неприятни преживявания, докато благоволи Бог да погледне на теб. Подражавайки на Давида, който казва: " Твърдо се уповах на Господа, и Той се наклони към мен и чу моите вопли” ( Пс. 39:1), т.е. като търпях скърби, аз се уповавах на Господа, че ще ми помогне; затова Господ, виждайки, че аз не се поколебах да чакам помощ от Него, погледна към мен и ми яви Своята милост.