Никой не би останал езичник, ако бяхме истински християни. Сега християните са по-многобройни от езичниците. Когато на други изкуства един човек може да научи сто младежи, тук, въпреки факта, че има много учители, и те са много повече от учениците, никой не се присъединява. Учащите гледат на добродетелите на своите наставници и ако видят, че ние също искаме това, което искат и те, тоест почести и власт, тогава как могат да изпитват уважение към християнството? Те виждат порочен живот, земни души, виждат, че ние сме също толкова пристрастени към парите, колкото и те, даже и повече, треперим пред смъртта също като тях, страхуваме се от бедността не по-малко от тях, роптаем като тях в болестите, еднакво обичаме властта и силата и измъчени от сребролюбие, се опитваме да се възползваме от благоприятна възможност. И така, защо биха повярвали! Заради знамения? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот? Но той вече е погинал. Заради любовта? Но и следа от нея вече никъде не се вижда.
Йоан ЗлатоустСвързани теми
бедност болест власт възможност добродетел друг душа езичник езичница живот знамение изкуство имам любов младеж наставница пара почест сила следа смърт сребролюбие уважение ученик учител факт християнин християнство човекПодобни цитати
Бих ги призовал (родителите - бел.цит.) да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.
Алфи Кон
Жената омайва мъжа със сладки, ала лъжливи речи. Тя е отегчително бърборива, като не млъква дори и в църковния храм. Използва любовта на мъжа за да измоли все по- скъпи дрехи и накити. Тя е първата която е съгрешела против Бога, а и досега е главното оръжие на Сатаната. Няма нечестиво деяние, която тя не е способна да извърши. За да съблазни мъжа тя рисува лицето си и коригира снагата си. Тя обича да танцува, а тъкмо танцът е този който разпалва похотта. Тя е любопитна и затова винаги се опитва да разнообрази половия акт – ту се сношава по животински, ту яхва мъжа, а това е порок който предизвиква наводнения.Тя не подбира любовниците си, съвкуплява се и със свещенослужители и с миряни. Жената е непостоянна, невъздържана и невежа, тя никога не знае какво собствено иска. Ревнива е и е готова да направи скандал при най-малкия повод. Лесно се пристрастява към виното, което всъщност понася зле. Не спазва никакви разпоредби нито на мъжа си, нито на църковните наставници.
Алваро Пелайо
Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. "Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.
Николай Велимирович
Страшно ще бъде второто пришествие на Христа, страшен ще бъде Съдният ден на този свят, но ужасно ще бъде и идването на антихриста. Ще царува - духовна слепота. Рядко ще видиш - духовно разумен човек. Ще се срещат хора с плътски ум. Затова, няма да разпознаят злото в антихриста.
А ще го имат за благодетел. Който стои като кърмаче при майка, до майката Църква - той ще запази духовният си ум. Нали и Христос ни е предупредил, да не потънем в ядене, пиене и житейски грижи.
Прекалената грижа за делата на този преходен свят, развиват плътският разум, но изсушават духовният разум. И затова, човек не е способен да види Божието откровение.
Врагът човешки, потапя хората в разни житейски грижи, за да забравят за спасението си. Хората ще престанат да копнеят за Божието Царство, Божият съд няма да ги плаши, цялото им внимание ще бъде на днешният ден.
Братя и сестри, оставете житейската суета! Идете в Храма! Покайте се и се Причастете!
Николай Гурянов
През последните години, след едно дълго откъсване на поетите и писателите ни от нашата действителност и хабене на ценни творчески сили в едно безплодно визионерство, погледите биват насочени отново към нея. Това е разбира се отрадно явление, ала за жалост към родната действителност се пристъпва с един твърде повърхностен интерес, вижда се само външното: дудуците, гайдите, харманите - без да може някой да нирне и в съкровищниците на българската душа. Този чисто предметен интерес не ще доведе до нищо ценно. Ще имаме само възпроизвеждания на онова, което всеки вижда в нашата действителност, най-много един лирично обагрен реализъм, но не и творчество с откровения за българската душа, каквото е творчеството на големите руски писатели, с откровения за руската душа. А защо това е тъй - защото новите пионери на родната литература виждат само външното, без да имат оглъбено отношение към нашия живот, както имаха руските писатели към руския?
Константин Гълъбов