Ако искаш детето ти да бъде здраво, ще те науча какво да направиш. Ако шиеш или купуваш за твоето детенце дрехи, направи едни и за бедно дете: заради него Бог ще пази твоето. Ако започнеш да се грижиш само за това твоето дете да си хапва и пийва сладко и да е красиво облечено, а съдбата на беднячето не те интересува, то ще загине твоето чедо и сърцето ти ще се разкъса на части. Когато отрежеш едно дърво, клоните му веднага изсъхват, а когато поливаш корена му – клоните му са изпълнени със сила. Така и вас, родителите, може да уподобим на дърво: вие сте коренът на вашите деца и когато "поливате" себе си с пост, молитви, милостиня и добри дела, Бог пази и вашите деца. А ако вие "изсъхвате" от грехове, Бог умъртвява и вашите деца, изпращайки ви в ада заедно с тях. Ако ябълката дава кисели плодове, кой е виновен дървото или ябълките? Дървото. И така, постъпвайте правилно вие, родители, за да стават сладки и вашите ябълки.
Козма ЕтолийскиСвързани теми
бог дело дете дърво милостиня направа сладко съдба сърцеПодобни цитати
Бих ги призовал (родителите - бел.цит.) да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.
Алфи Кон
Трябва да си дадем сметка, че похвалата е просто една вербална "кучешка бисквитка". Много родители и учители са подведени да смятат, че поощренията и наказанията са две много различни стратегии. И някои се оплакват, че са опитали и двете, но нито едното не е помогнало. Всъщност те са опитали само един похват - аз го наричам подхода "правещ-нещо-на-детето". Поощренията и наказанията са огледални стратегии - и двете са опит да се контролират децата. A децата, също като възрастните, не обичат особено да бъдат контролирани. Единственото нещо, което наградите и наказанията могат да ни спечелят, е краткосрочно послушание, но на тежка цена. Вместо това, подхода, който трябва да възприемем - и за който е много по-трудно да се даде точна рецепта - е поход, който наричам "работещ-заедно-с-детето". При него включваме децата във вземането на решения и гледаме отвъд конкретното поведение, така че да не изпускаме от полезрението си дългосрочните цели.
Алфи Кон
Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Преди да се омъжите е необходимо да изучите не само съпруга, но и неговите роднини и техните взаимоотношения. Попитайте дали той разбира, че съпругата е по-важна от бащата и майката и още повече от братята и сестрите. Ако той разбира това - добре, ако не го разбира - обяснете му и го попитайте дали е съгласен с това. Ако снаряд удари къщата и нещо падне върху съпругата и сестра му - от кой край трябва да се тежеста, за да се освободят жените? По християнски е правилно да се започне от края, където е съпругата. Ако той не разбира това, тогава сключването на брак с такъв мъж е необмислено. Има и друг вариант за това какво да направите: можете да станете толкова ценен човек за съпруга си, че той да седи в краката ви като в краката на своята принцеса, часове наред, не получавайки нищо в замяна и само да ви гледа с радост в очите. Вие трябва да се постараете той да ви заобича толкова много.
Дмитрий Смирнов