Ако искаш детето ти да бъде здраво, ще те науча какво да направиш. Ако шиеш или купуваш за твоето детенце дрехи, направи едни и за бедно дете: заради него Бог ще пази твоето. Ако започнеш да се грижиш само за това твоето дете да си хапва и пийва сладко и да е красиво облечено, а съдбата на беднячето не те интересува, то ще загине твоето чедо и сърцето ти ще се разкъса на части. Когато отрежеш едно дърво, клоните му веднага изсъхват, а когато поливаш корена му – клоните му са изпълнени със сила. Така и вас, родителите, може да уподобим на дърво: вие сте коренът на вашите деца и когато "поливате" себе си с пост, молитви, милостиня и добри дела, Бог пази и вашите деца. А ако вие "изсъхвате" от грехове, Бог умъртвява и вашите деца, изпращайки ви в ада заедно с тях. Ако ябълката дава кисели плодове, кой е виновен дървото или ябълките? Дървото. И така, постъпвайте правилно вие, родители, за да стават сладки и вашите ябълки.
Козма ЕтолийскиСвързани теми
бедняче бог грижа грях дело дете детенце дреха дърво клон корен милостиня молитва направа плод пост родител сила сладка сладко съдба сърце част чедо шия ябълкаПодобни цитати
Бих ги призовал (родителите - бел.цит.) да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.
Алфи Кон
Трябва да си дадем сметка, че похвалата е просто една вербална "кучешка бисквитка". Много родители и учители са подведени да смятат, че поощренията и наказанията са две много различни стратегии. И някои се оплакват, че са опитали и двете, но нито едното не е помогнало. Всъщност те са опитали само един похват - аз го наричам подхода "правещ-нещо-на-детето". Поощренията и наказанията са огледални стратегии - и двете са опит да се контролират децата. A децата, също като възрастните, не обичат особено да бъдат контролирани. Единственото нещо, което наградите и наказанията могат да ни спечелят, е краткосрочно послушание, но на тежка цена. Вместо това, подхода, който трябва да възприемем - и за който е много по-трудно да се даде точна рецепта - е поход, който наричам "работещ-заедно-с-детето". При него включваме децата във вземането на решения и гледаме отвъд конкретното поведение, така че да не изпускаме от полезрението си дългосрочните цели.
Алфи Кон
Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Преди да се омъжите е необходимо да изучите не само съпруга, но и неговите роднини и техните взаимоотношения. Попитайте дали той разбира, че съпругата е по-важна от бащата и майката и още повече от братята и сестрите. Ако той разбира това - добре, ако не го разбира - обяснете му и го попитайте дали е съгласен с това. Ако снаряд удари къщата и нещо падне върху съпругата и сестра му - от кой край трябва да се тежеста, за да се освободят жените? По християнски е правилно да се започне от края, където е съпругата. Ако той не разбира това, тогава сключването на брак с такъв мъж е необмислено. Има и друг вариант за това какво да направите: можете да станете толкова ценен човек за съпруга си, че той да седи в краката ви като в краката на своята принцеса, часове наред, не получавайки нищо в замяна и само да ви гледа с радост в очите. Вие трябва да се постараете той да ви заобича толкова много.
Дмитрий Смирнов