Когато бях под прикритие като бездомник в Ню Йорк, никой не ме забеляза. Усетих какво е да си бездомен. Хората просто ме подминаваха и гледаха на мен с отвращение. Само една дама беше добра да ми даде малко храна. Беше преживяване, което никога няма да забравя. Толкова често забравяме колко сме благословени. Не трябва да го приемаме за даденост. Затова, когато приключих, се разходих и давах храна и по 100 долара на всеки бездомник, който видех.
Те плачеха и бяха толкова благодарни.
Бъдете промяната, която искате да видите в този свят!!!