Чалгата на мен никога не ми е пречила. Имаше едно време, когато беше на мода, днес не бих казала, че е толкова актуална... Тя ще отиде на мястото, откъдето е дошла. В кръчмите. Тя оттам дойде. Но има едно нещо, което ме дразни, което смятам за унизително за българина. Чалга, кючек, всеки може да си пее, каквото си иска. Обаче създай своя песен, българска. Защото като отидеш в Сърбия, не можеш да чуеш българска песен, като отидеш в Турция – няма български песни. А ние, дупедавците, влизаме на заден ход, без вазелин – наведени. Пеем техни песни и не се срамуваме.