Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас УлфСвързани теми
брат врата вятър гол език загуба затвор затворник звезда земя изгнание камък край лабиринт лист лице небе пепел плът призрак път свят сърце утробаПодобни цитати
Идеалната формула за възпитание на деца я изведе Фьодор Михайлович Достоевски в романа си "Братя Карамазови". Той пише, че най-доброто възпитание е споменът, който човек носи от детството си. Моята задача е да направя всичко по силите си, за да дам колкото е възможно повече доброта, любов и истина на децата си, които да се пропият в съзнанието им, както и в много по-голяма степен в подсъзнанието им. Това, за което говоря в кухнята с жена ми, когато в съседната стая детето чете книга или играе, ще остане в паметта му. И може би от това по-късно ще бъдат изградени неговите мисли, чувства, отношението му към всичко, което се случва. Едно вече пораснало дете само няма да разбира откъде е в него това отношение, това поведение.
Игор Гагарин
ТОЗИ, КОЙТО ТЕ ОБИЖДА, Е ЖЕРТВА НА ДЯВОЛА
Всеки човек, който те оскърбява, вреди ти, клевети те, се явява твой ближен, попаднал в ръцете на злодея дявол. Като видиш, че твоят ближен постъпва с теб несправедливо, какво следва да направиш? Трябва да му съчувстваш, да ти стане мъчно за него и безмълвно да се обърнеш с гореща молитва към Бога, така че Той да те укрепи в този труден час на изпитание и да помилва твоя брат, който е паднал жертва на злокозния дявол. И Бог ще помогне на теб и на твоя ближен. Ако не направиш така, но се разгневиш на брата, ако минеш спрямо в него, така да се каже, в "контранастъпление", то дявола, който го е стиснал за шията, ще хване и теб и ще си играе и с двама ви.
Порфирий Кавсокаливит
О, Господи, ти ни каза, че нашият Баща на небето ще се грижи за нас, така, както той се грижи за лилиите на полето и за птиците под небето. Ти, който нямаше място, където да склониш уморена глава, бъди ни учител. Научи ни, да се доверяваме на божието провидение и ни помогни, да преодолеем човешката си ненаситност. Алчността не е направила никого щастлив. Дай ни сила, да ти се отдадем изцяло, за да сме оръжие, с което да изпълниш волята си. ... за да са нахранени гладните, да са облечени голите, да са подслонени бедните и болните да са излекувани. И Боже, дай ни Твоя свят дух, за да можем, чрез вярата, с която ни даряваш, да осъзнаем, че ние сме по-ценни за Теб от всяка красива лилия или всяка пееща лястовица в небето.
Майка Тереза
Дори да си сключил зъби до болка и пръстите ти да припукват от стискане, радвай се, защото живееш. Радвай се на тюркоазеното небе и на рубинения залез. Радвай се на перлените капки на дъжда, просто защото така е редно. Радвай се с отчаяната радост на изпонаранения войн. Нека битката е изгубена, но нали флагът е вдигнат, не си захвърлил оръжието, не си побягал позорно, защото няма с какво да бягаш. И можеш само да устоиш до края. И когато вече нямаш нищо, радвай се с висшата радост за своите ближни. Радвай се на чуждата любов и на звъна на смеха на децата, които не са твои. Дори когато небесата сякаш се сгромолясат, радвай се. И в дъжд, и в киша, радвай се. Радвай се и ликувай, презри болката, защото твоето име е човек!
Лонгин Жар
Любовта привлича любовта, която се устремява буйно към Тебе; тя иска да изпълни бездната, която я привлича. Но, уви, тя дори не е капка роса, попаднала всред океана! За да те обичам, както Ти ме обичаш, трябва да ми дадеш Твоята Любов и само така ще намеря покой. О, Исусе мой, струва ми се, че не можеш да изпълниш една душа с повече любов от тази, с която си изпълнил моята, и затова се осмелявам да Те моля да възлюбиш и онези, които си ми дал, както мене самата си възлюбил.
Ако един ден на небето видя, че ги обичаш повече от мене, ще се зарадвам, признавайки още от този свят, че тези души, заслужават повече; но тук, на земята не мога да си представя по-безгранична любов от тази, с която си пожелал да ме надариш без никаква заслуга от моя страна.
Тереза от Лизио