Дейността ми през годините се е развивала в няколко сродни и все пак разграничени една от друга области: литературно творчество, превод на художествена литература, литературоведски изследвания, литературна критика, преподаване на литература. Това многообразие непрекъснато ме е зареждало с идеи и настроение за работа. Днес ме потупаха по рамото и ми казаха: все пак "цялостният ти принос" не е за изхвърляне. И което е особено съществено, обявиха този принос за влог в българската книжовна култура. Това не е малко признание за човек, който често се е бъхтал на границата между езици и култури, но нито за миг не е имал съмнение, че всичките му усилия са за благото на родната култура.
Александър ШурбановСвързани теми
благо влог година граница дейност друг език идея изследване изхвърляне имам казах критика култура литература миг многообразие настроение област превод преподаване признание принос работа рамо съмнение творчество усилие чест човекПодобни цитати
Уилям Фокнър е най-големият епик на съвременната американска литература, една малка "енциклопедия американа". От него съм научил повече, отколкото от всички други книги за Америка. И не само това. Фокнър е непомръкващият пример, без който нямаше да има нито О'Конър, нито Тенеси Уилямс, нито Габриел Гарсия Маркес. Да не говорим какво велико предизвикателство е той за преводача. Какво изпитание, какво напрежение, изтощение на човешки умствени, та и физически ресурси и какво огромно удовлетворение накрая. С прозата му не можеш да свикнеш, не можеш я "научи". Фокнър вечно изненадва, смайва, плаши и респектира, бяга от тебе, връща се, спотайва се, чезне и наново се въззема – огромен, непроницаем, вездесъщ...
Кръстан Дянков
"В края на краищата, какъв прекрасен патриархален институт е робството! А колко много сме говорили и вършили за неговото премахване! Напразни усилия - глупаво човеколюбие, което се опитва да разруши тази старинна сграда - крайъгълния камък на една «героична» нация! О, фанатици! Защо вдигате такава врява, против робството? Не знаете ли, че някои хора трябва да страдат, да работят и да гладуват, та други да могат да живеят в разкош и леност? Не знаете ли, че едни трябва да бъдат роби, за да могат други да бъдат свободни?" - Такива доводи, уви, се чуват напоследък доста често. Проклет да е човекът, който ги изрича, и хората, които им дават ухо!
Майн Рид
Всички сме чували, че всяко общество има печата, който заслужава. В дългите години, прекарани в емиграция, тази стара максима не ме занимаваше особено, защото тя явно не засягаше България. Струваше ми се правдоподобна, но само за свободните страни. И естествено не се отнасяше за насилствено наложени затворени общества, където това, което минаваше за журналистика, се свеждаше до изпълнение на инструкции на партийното ръководство. Тогава информациите в медиите бяха наложени на читатели, лишени на всяка възможност за избор или протест чрез същите методи на цензура и полицейщина, с който режимът беше монополизирал и всички други отрасли на живота. Не беше изобщо сериозно да се говори за свободна журналистика.
Дими Паница
Спомням си моите години на юношество, младост, където с настървение, с истинска страст се отдавах на устното слово, на публичната лекция, когато на всички или почти на всички бях готов да говоря по почти всичко, за което съм мислел, че мога да кажа нещо горе-долу смислено. Така неудържимо беше желанието ми да участвам в дискусии (днес предпочитаният термин е симпозиум), в стълкновения, щракания на идеи (за които днес са измислени всякакви маси - кръгли, квадратни, паралелепипедни, а и във всички други геометрични форми), да поучавам и назидавам като човек, който държи и везните на справедливостта, и подстъпите към Абсолютната истина.
Исак Паси
Единственият начин, по който можем да се надяваме да удовлетворим Създателя, е винаги да се притискаме до границите на потенциала си и никога да не се задоволяваме с духовните си постижения. Нашата работа в този свят не е да бъдем добър човек, или духовен човек, или мъдър човек. Не става въпрос да дадете малко благотворителност или да бъдете мили с хората и да посещавате синагога. Става дума за това, за да направим това, за което сме дошли на света. И въпреки че може да не знаем точно за какво сме дошли тук, ние знаем, че без постоянен тласък за промяна към по-добро, без постоянното ни стремеж към духовно израстване, никога не можем да се надяваме да изпълним потенциала си. И това е, което Създателят очаква от нас.
Майкъл Бърг