На въпроса, защо природата е направила любовта независима от разума ни, М... отговорил: "Защото природата се стреми единствено да запази вида и за да направи това, тя се нуждае от глупостта ни. Да ли в пияно състояние ще отида при някоя прислужница в кабаре или при някоя уличница, или ще покоря самата Клариса след две години ухажване, природата все едно ще е постигнала целта си. Докато разумът би ме предпазил от прислужницата, от уличницата и от Клариса може би. Ако се осланяме само на него, кой би искал да стане баща и да си създаде толкова грижи за в бъдеще? Коя жена би си навлякла едногодишна болест заради неколкоминутна епилептична криза? Като ни лишава от разум, природата по-добре осигурява властта си над нас. Това е причината да не прави разлика между Зеновия и слугинята, която й гледа кокошките, между Марк Аврелий и коняря му. (Никола дьо Шамфор)

На въпроса, защо природата е направила любовта независима от разума ни, М... отговорил: "Защото природата се стреми единствено да запази вида и за да направи това, тя се нуждае от глупостта ни. Да ли в пияно състояние ще отида при някоя прислужница в кабаре или при някоя уличница, или ще покоря самата Клариса след две години ухажване, природата все едно ще е постигнала целта си. Докато разумът би ме предпазил от прислужницата, от уличницата и от Клариса може би. Ако се осланяме само на него, кой би искал да стане баща и да си създаде толкова грижи за в бъдеще? Коя жена би си навлякла едногодишна болест заради неколкоминутна епилептична криза? Като ни лишава от разум, природата по-добре осигурява властта си над нас. Това е причината да не прави разлика между Зеновия и слугинята, която й гледа кокошките, между Марк Аврелий и коняря му.

Никола дьо Шамфор

Свързани теми

година жена кокошка криза любов навлека направа права прислужница разлика стана ухажване

Подобни цитати

Системният възглед за природата и човека очевидно не е антропоцентричен, но не е нехуманистичен за всичко това. Тя ни позволява да разберем, че човекът е един вид система в сложна и обхващаща йерархия на природата и в същото време ни казва, че всички системи имат стойност и присъща стойност. Те са ориентирани към целите, самоподдържащи се и самосъздаващи се изрази на склонността на природата към ред и приспособяване. Статутът на човека не се намалява, като се признае амебата за негов роднина, нито като се признае, че социокултурните системи са негови суперсистеми. Виждането на себе си като свързваща връзка в сложна естествена йерархия отменя антропоцентризма на човека, но виждането на самата йерархия като израз на самореждаща се и самосъздаваща се природа укрепва самочувствието му и насърчава неговия хуманизъм. Вижте цитата
Ервин Ласло
Любовта, струва ми се, е онова състояние, в което човек е най-доволен. Ако това звучи парадоксално, помнете предупреждението на Рилке: любовта се състои в това да оставите на любимия човек пространство да бъде себе си, като същевременно осигурявате сигурността, в която азът може да процъфтява. Като дете винаги съм се чувствал неспокоен и малко ограничен сред хората, особено семейството ми. Самотата беше блаженство, но не се постигаше лесно. Винаги се чувствах стресиращо - където и да бях, имаше какво да правя, някой да угодя, задължение да се изпълни, роля неадекватно изпълнена: нещо не е наред. Ставането, от друга страна, беше облекчение. Никога не съм бил толкова щастлив, както когато отивах сам някъде и колкото повече време отнемаше, толкова по-добре. Ходенето беше приятно, карането на велосипед приятно, пътуванията с автобус забавни. Но влакът беше истински рай. Вижте цитата
Тони Джъд
Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в ​​не много далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение. Вижте цитата
Джералд Даръл