На въпроса, защо природата е направила любовта независима от разума ни, М... отговорил: "Защото природата се стреми единствено да запази вида и за да направи това, тя се нуждае от глупостта ни. Да ли в пияно състояние ще отида при някоя прислужница в кабаре или при някоя уличница, или ще покоря самата Клариса след две години ухажване, природата все едно ще е постигнала целта си. Докато разумът би ме предпазил от прислужницата, от уличницата и от Клариса може би. Ако се осланяме само на него, кой би искал да стане баща и да си създаде толкова грижи за в бъдеще? Коя жена би си навлякла едногодишна болест заради неколкоминутна епилептична криза? Като ни лишава от разум, природата по-добре осигурява властта си над нас. Това е причината да не прави разлика между Зеновия и слугинята, която й гледа кокошките, между Марк Аврелий и коняря му. (Никола дьо Шамфор)

На въпроса, защо природата е направила любовта независима от разума ни, М... отговорил: "Защото природата се стреми единствено да запази вида и за да направи това, тя се нуждае от глупостта ни. Да ли в пияно състояние ще отида при някоя прислужница в кабаре или при някоя уличница, или ще покоря самата Клариса след две години ухажване, природата все едно ще е постигнала целта си. Докато разумът би ме предпазил от прислужницата, от уличницата и от Клариса може би. Ако се осланяме само на него, кой би искал да стане баща и да си създаде толкова грижи за в бъдеще? Коя жена би си навлякла едногодишна болест заради неколкоминутна епилептична криза? Като ни лишава от разум, природата по-добре осигурява властта си над нас. Това е причината да не прави разлика между Зеновия и слугинята, която й гледа кокошките, между Марк Аврелий и коняря му.

Никола дьо Шамфор

Свързани теми

баща болест бъдеще вид власт въпрос глупост година грижа жена кабаре кокошка коняр криза любов навлека направа права природа прислужница причина разлика разум слугиня стана състояние уличница ухажване цел

Подобни цитати

Системният възглед за природата и човека очевидно не е антропоцентричен, но не е нехуманистичен за всичко това. Тя ни позволява да разберем, че човекът е един вид система в сложна и обхващаща йерархия на природата и в същото време ни казва, че всички системи имат стойност и присъща стойност. Те са ориентирани към целите, самоподдържащи се и самосъздаващи се изрази на склонността на природата към ред и приспособяване. Статутът на човека не се намалява, като се признае амебата за негов роднина, нито като се признае, че социокултурните системи са негови суперсистеми. Виждането на себе си като свързваща връзка в сложна естествена йерархия отменя антропоцентризма на човека, но виждането на самата йерархия като израз на самореждаща се и самосъздаваща се природа укрепва самочувствието му и насърчава неговия хуманизъм. Вижте цитата
Ервин Ласло
Любовта, струва ми се, е онова състояние, в което човек е най-доволен. Ако това звучи парадоксално, помнете предупреждението на Рилке: любовта се състои в това да оставите на любимия човек пространство да бъде себе си, като същевременно осигурявате сигурността, в която азът може да процъфтява. Като дете винаги съм се чувствал неспокоен и малко ограничен сред хората, особено семейството ми. Самотата беше блаженство, но не се постигаше лесно. Винаги се чувствах стресиращо - където и да бях, имаше какво да правя, някой да угодя, задължение да се изпълни, роля неадекватно изпълнена: нещо не е наред. Ставането, от друга страна, беше облекчение. Никога не съм бил толкова щастлив, както когато отивах сам някъде и колкото повече време отнемаше, толкова по-добре. Ходенето беше приятно, карането на велосипед приятно, пътуванията с автобус забавни. Но влакът беше истински рай. Вижте цитата
Тони Джъд
Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в ​​не много далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение. Вижте цитата
Джералд Даръл