Обществото съвсем не е, както се смята обикновено, развитие на природата. То е нейното разпадане и повторно съграждане. То е второ здание, построено с останките на първото. Късчета от първото намираме с удоволствие, примесено с изненада. Същото удоволствие ни доставя естественото чувство, наивно изразено в обществото; случва се дори това чувство да ни хареса повече, ако се е изплъзнало от лице с по-висок ранг, т.е. по-отдалечено от природата. То ни очарова, ако идва от крал, тъй като кралят стои на противоположния край. То е като отломък от стара дорийска или коринтска колона в груба модерна постройка.