И по руски обичай, според особеностите на руския характер, всеки, който получаваше пет години, се радваше, че не са десет. Лепнат ти десет – радваш се, че не са двадесет и пет, а който е с двадесет и пет – подскача от радост, че не са го разстреляли. В лагерите това степенуване – пет, десет, петнадесет – го няма. Достатъчно е да кажеш на глас, че работата е тежка – и следва разстрел. За всяка дори най-невинна забележка по адрес на Сталин – също разстрел. Мълчанието е агитация, това се знае отдавна. Списъците на бъдещите, на утрешните мъртъвци се съставяха от следователите на всяка мина въз основа на доноси, на съобщения на "тропачите”, на "певците” и на много доброволци, оркестранти в прочутия лагерен оркестър-октет: "седмина пеят, един тропа” – пословиците на криминалния свят са афористични. А самото "дело” изобщо не съществуваше. И не се водеше никакво следствие.
Варлам ШаламовСвързани теми
агитация адрес глас година дело доброволец донос забележка лагер мина мълчание мъртвец обичай оркестрант основа особеност певец пословица работа радост разстрел свят следовател следствие списък степенуване съобщение характерПодобни цитати
Истинската жена няма да бъде представител на друга, нито ще позволи на друга да бъде такава за нея. Тя ще бъде себе си – ще върши своя собствена индивидуална работа - ще стои или ще падне от собствената си индивидуална мъдрост и сила... Старата идея, че мъжът е създаден за себе си, а жената за него, че той е дъбът, тя е лозата, той главата, тя сърцето, той великият пазител на принципа на мъдростта, тя на любовта, ще бъдат почтително оставени настрана с други отдавна експлодирали философии на невежото минало. Сюзън имаше видение: жените ще станат действащи субекти в собствената си съдба. Това се превърна в нейния най-ревностно поддържан личен и политически манифест. Това не беше просто визия за това, което може да бъде в бъдещето, но нейният план за това кои ще бъдат тя и сестрите й в борбата в настоящето. И всъщност това беше самият план за това коя ще стане тя.
Стивън Коуп
Когато един народ се отдалечи от Бога, тогава идват лошите управници. Обвиняваш стоящите нависоко управници и всички отговорни за хала на нацията, но и ти в живота си изобщо не се различаваш от всички тях! Както те живеят, така живееш и ти, на същата честота на този век, безразличен за духовното, потопен с цялата си душа в ефимерната материя.
- Отче, ще има ли война?
- Войната на душата си знаеш ли я?
Покаянието е това, което определя бъдещото ни и в личен и в национален план. Подобни неща и по-лоши заслужаваме като нация поради нашето вкаменяване от греха и неразкаяността. Но очевидно молитвите на светците още ни държат и намаляват бедите, които заслужаваме, и те ни утешават. Нека всички гласуват за партията на покаянието!
- Не вярвай никога на човек, който не вярва в Бога!
- Единственото оръжие на православните е Истината.
Паисий Светогорец
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
Когато Русия обяви война на Турция (1877 г. - бел.цит.), аз бях болен, но при всичко това искаше ми се и пак русите да придружа, против народния тиранин. След, след всичко това, което до тук разказах, след всички тия страдания и мъки, които преминаха през главата ми, иска ми се да съм пак млад, да намеря пак такава борба и да се впусна, да се предам на нея от душа и сърце. Не зная дали има нещо по-приятно, по-възвишено от подобна работа и труд за общото, на народа и отечеството добро. Един само спомен от миналото, е голямо утешение за мене; това, което аз съм досега завършил, струва цял живот за мене; при тия спомени душата ми потъва в едно блаженство, което аз не мога нито да определя, нито да изкажа, нито да обясня. И да знаете колко струва едно възпоминание!... - Повече от всички светски блага и от всички надежди на тоя свят.
Христо Македонски
Винаги всичко е било само приблизително, само почти, останалото е безсмислица. Когато мислим и не спираме да мислим, което наричаме философстване, ние в крайна сметка стигаме до извода, че сме мислили погрешно. Всички досега са мислили погрешно, независимо от имената, които са носили, независимо от писанията, които са написали, ала все пак са се отказали не по собствено желание, не по своя воля, а по волята на природата, поради болест, лудост, смърт накрая. Не са искали да спрат, въпреки лишенията, въпреки ужасността, въпреки чудовищността напук на всички правила и предупреждения. Те всички обаче са стигали до погрешни изводи и в края на краищата до нищо, независимо какво е това нищо, за което ние наистина знаем, че е нищо, ала в същото време знаем още и че не може да съществува, то проваля всичко, до него свършва всичко и достига края си накрая.
Томас Бернхард