Животът на художника в никакъв случай не е цветя и рози. Точно обратното. Цветята и розите са колкото да не се откажеш. Чувството, че си пропуснал нещо или не го правиш както трябва, е ежедневие, постоянно. Другото е рядко – на доволния художник, който стои пред произведението си и се почесва. Търсенето, борбата е основното състояние на твореца.