Когато се захванах с актьорството, аз вече бях избрала да съм в очите на хората. Наистина има известно напрежение, но то си идва вътре от мен и не съм склонна да виня журналистите, че си вършат работата. Пределно наясно съм, че зрителите искат да знаят за известните, а авторите от пресата им дават това, което се търси. Просто не искам да влизам в капана, в който се улавят много звезди, където подробности от връзките им са обект на всякакви спекулации, включително особено неприятни. Затова аз и Том (тогавашният и годеник Том Круз) разговаряхме и двамата сме единодушни, че нямаме какво да крием и ще задоволяваме любопитството, доколкото позволява благоприличието, за да избегнем писане на измислици за отношенията ни. Но и да се пишат лъжи, ще го понеса. Важното е и хората да знаят, че не винаги когато се пишат ужасни неща за знаменитостите, те непременно наистина са подложени на съответния ужас.
Кейти ХолмсСвързани теми
автор актьорство благоприличие връзка годеник журналист звезда знаменитост зрител измислица имам капан лъжа любопитство напрежение нещо обект око отношение писане подробност преса работа спекулация том ужас хороПодобни цитати
Ще цитирам известната харвардска реч на Александър Исаевич Солженицин. Още през 1978 г. той отбелязва, че Западът се характеризира с "непрекъсната слепота на превъзходството" – и това все още се случва – което "подкрепя идеята, че всички огромни области на нашата планета трябва да се развиват и да се доразвиват спрямо настоящите западни системи...". 1978 г. Нищо не се е променило. През изминалия почти половин век тази слепота, за която говори Солженицин – открито расистка и неоколониална по природа – придоби просто грозни форми, особено след появата на така наречения еднополюсен свят. Какво искам да кажа с това? Увереността в собствената непогрешимост е много опасно състояние: тя е на крачка от желанието на самите "непогрешни" просто да унищожат тези, които не им харесват. Както се казва, "отмени" – нека поне се замислим върху значението на тази дума.
Владимир Путин
Но знаете ли, имаме добре познат виц: който не иска да храни своята армия, ще храни чужда. Доста е старо. Има и по-модерни вицове. Понякога ви разказвам всякакви вицове за това. Мога да ви кажа още една, тя също е с брада, но все пак е по-модерна. Идва при него син на бивш офицер, пита сина си: "Сине, тук имах кама. Не си ли виждал камата? Той казва: "Татко, не псувай. Смених го с едно момче от съседния двор за часовник. Той казва: "Покажи ми". Поглежда. "Часовникът е добър, браво". Знаете ли, утре бандити и разбойници ще дойдат при нас, ще ме убият, ще убият майка ми, ще изнасилят по-голямата ви сестра, а вие ще излезете и ще кажете: добър вечер, московското време е 12 часа и 30 минути. Ние не искаме такова развитие на събитията. Така че ние ще обърнем необходимото внимание на развитието на армията и флота, без да се въвличаме в надпревара във въоръжаването и без да съсипваме бюджета.
Владимир Путин
Най-важният урок е следният: че в продължение на две поколения Америка е била без политическа визия за своята съдба. Не консервативна; не либерална. Има само две уморени индивидуалистични идеологии, които по своята същност са неспособни да различат общото благо и да обединят страната, за да го осигурят при настоящите обстоятелства. Ние сме управлявани от партии, които вече не знаят какво искат в голям смисъл, а само какво не искат в малък смисъл. Републиканците не искат програмите и реформите, които са наследство от Новия курс, Новата граница и Великото общество. Демократите не искат републиканците да ги съкращават. Но какви са крайните цели на партиите, независимо от размера и формата на правителството? Какво търсят по същество? Какъв образ на бъдещето управлява техните действия? Изглежда вече не знаят. Така че едва ли може да се очаква от публиката. Озоваваме се в Америка след визия.
Марк Лила
Това бяха времената на лозунгите, един от най-популярните беше "Качество и ефективност – ефективност и качество”. Е, авторите му могат да са доволни, поне тази реформа се оказа наистина ефективна: "Че какво толкова, като няма музика, ето аз не съм учил например – учудваше се искрено един от последните министри на образованието”. Искаше да каже човекът: "Не знам и не го разбирам това изкуство!”. А в подтекста ясно се чуваше: и защо ми е да знам! Имах наскоро неблагоразумието да разгърна учебник по музика и си помислих: може и да е прав г-н министърът, това, което се преподава на децата като музика, наистина е някакво недоразумение. Популярна дива е изобразена на цяла страница, доста скъпернически облечена. Срещу нея се усмихва мускулест красавец с верига на врата. А в горния ъгъл две малки портретчета: на В. А. Моцарт – "писал симфонии”, и на Минчо Минчев – "цигулар”...
Венцеслав Николов
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски