Снобизмът не е лошо нещо. Ако сте средна класа в Германия, ще бъдете задължени да имате в къщата си картини, независимо дали ви харесват или не. Ако някой влезе във вашата къща и види, че няма картини, ефектът ще е толкова отрицателен върху целия ви служебен и социален статус, колкото в България не може да си представите. Тези неща, донякъде са снобизъм. Но това е положителен снобизъм, защото в крайна сметка трябва да се започне отнякъде. Някой в семейството трябва да започне да се занимава с изкуство, култура. При децата на тези хора няма да е снобизъм, а натрупване. А внуците вече ще имат истинско отношение.
Павел ТодоровСвързани теми
внук германия дам дете ефект имам картина класа култура къща натрупване нещо отношение представа сметка снобизъм статус хораПодобни цитати
Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.
Хорхе Букай
Любовта не трябва да трае цял живот, за да бъде истинска. Не можете да прецените качеството на една любов по продължителността на нейната продължителност. Всичко умира, включително и любовта. Понякога умира с човек, понякога умира от само себе си. Най-голямата любовна история, разказвана някога, не трябва да е за двама души, които са прекарали целия си живот заедно. Може да става дума за любов, която е продължила две седмици, два месеца или две години, но е горяла по-ярко, по-горещо и по-брилянтно от всяка друга любов преди или след това. Не оплаквайте провалена любов; няма такова нещо. Всяка любов е равна в мозъка.
Кристъл Съдърланд
Разбира се, ние, момичетата, вече можем да носим панталони, да гласуваме, да ходим в колеж, да имаме банкова сметка, да си намерим работа, която не е просто стюардеса или медицинска сестра. Но все още трябва да се справяме с микроагресиите и ежедневния сексизъм. Ние все още се борим за дума над собствените си тела. Все още получаваме краткия срок при равно заплащане. Все още не сме представени в медиите или изкуствата с пълен паритет. Нито на екрана, нито на страницата, нито зад кулисите. Все още не е лесно. Все още има тази постоянна долна битка, която трябва да бъде видяна и взета на сериозно, когато си момиче и когато станеш жена. Напълно е гадно.
Сесил Кастелучи
...Стратегията на страха и проекцията ще се обърне и ще ухапе обратно: вие ще бъдете тъжният, луд, лош човек и това може само да влоши трудната ситуация. Освен това, тъй като - както ще видите - има много доказателства, че нито едно от тези притеснения не е действително истина, хората, които следват този път, ще бъдат принудени да се откъснат от много начини да знаят за действителния свят, в който живеят. Това само по себе си може да се окаже изолиращо: един от проблемите с прожектираните страхове е, че те са склонни да направят страшното нещо или събитие по-вероятно, а не по-малко вероятно да се случи.
Сара Мейтланд
Разказът е като палимпсест, запазил всичките му тайни. Разказът е повод за вълшебства, той е предмет на магията, жива, неумряла още вещ, видяла героя. Може би тази вещ е в музея: реликва; на улицата: къща, площад; в апартамента: картина, снимка, писмо... Писането на разказ означава търсене; в размътеното съзнание трябва да навлезе мирисът на забрадката, на шала, на кърпата, загубена от героя или героинята. Разказът е палея, а не палеография. Всъщност няма никакъв разказ. Самата вещ разказва. Дори в една книга, в едно списание трябва да бъде необичайна материалната страна на текста: хартията, шрифтът, съседните статии.
Варлам Шаламов