Бащинска любов не изпитвал нито към родния си син Друз, чиито пороци ненавиждал, нито към осиновения Германик; понеже Друз водел лекомислен и разпуснат живот, дори и кончината му не го засегнала много и едва ли не веднага след погребението се върнал към обичайните си задължения, като забравил продължителния траур. Малко по-късно, когато троянските пратеници му изказали съболезнованията си, отговорил им шеговито, като че съвсем бил забравил скръбта си: "И аз скърбя за вас, нали и вие сте загубиил знаменития си съгражданин Хектор."