Накрая уж по принуда и със съжаление, загдето се обвързва с жалко и тежко робство, [Тиберий] приел властта. Но все пак давал надежда, че един ден ще се откаже от нея. Ето неговите думи: "Дотогава, докато ви се стори справедливо да дадете почивка на старостта ми."