... Българинът е подмазвач и сервилен със силните и изумително жесток и безразличен към слабите. Това съм забелязал от личната си практика и на слаб и на силен човек.
И какво е назиданието в тоя случай? – ще попита някой. Ето какво. Смятам, че един народ, който е подмазвач към силните и жесток към слабите няма как да има достойнство. Това – тази липса, болезнена липса на достойнство – се вижда от подмазването ни през последните стотина години на: турци, руснаци и германци, а сега и на европейци и американци, както даже и на бразилци. И грозното ни, неуважително отношение към единствените по-слаби от нас – македонците.
Калин Терзийски
Свързани теми
американец
бразилец
българин
германец
година
достойнство
европеец
имам
липса
македонец
назидание
народ
отношение
подмазване
подмазвач
практика
руснак
случай
стотина
турчин
човек
Подобни цитати
...Няма да приема хора, които направиха максимално възможното за затваряне на от Първи до Четвърти блок, сега да ми четат декларации в парламента за това как ние не сме правили достатъчно за спасяването на Трети и Четвърти блок. Имам предвид Иван Костов и групата на ДСБ. Точно тези, които подписваха меморандума 1999 година, да ми говорят сега за някакви стратегии пак, за някакви измислени неща, които те зачертаха преди повече от седем години, просто нямат право да си отварят устите. Трябва да мълчат, когато става дума за атомна енергетика в България и да стоят с наведена глава. Извинявайте, че съм толкова рязък, но...
Румен Овчаров
Трябва да кажа с голяма искреност, че винаги съм презирал англосаксонците, които се преструваха на обективни. Ама глупости! Никога не съм казвал, че съм обективен журналист, защото не съм. Защото никой не е, дори тези, които твърдят, че са, са просто фалшиви и фалшивикати. Как може да си обективен? Ти никога не си. Защото, както Куросава ни учи във филма Рашомон, една и съща история, видяна от шест различни човека, е шест различни истории. Защото начинът, по който гледате даден епизод, детайлите, които избирате, миризмите, които усещате, са ваш личен избор, който силно влияе на вашата преценка.
Тициано Терцани
В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. ...Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко... Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот... Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.
Стефан Цвайг