Една вечер, незнаейки как да кажа на Исус, че Го обичам и колко искам навсякъде да бъде обичан и прославен, с тъга си помислих, че от дълбините на ада никога не ще се издигне ни едно деяние на любов. Тогава възкликнах в сърцето си, че бих приела да бъда потопена в това място на мъки и богохулства, за да бъде Той и там вечно обичан. Това не би могло да Го прослави, защото Той иска само нашето щастие, но когато човек обича, изпитва желание да каже хиляди глупости.