Истинско чудо е, че не останах парализиран за цял живот. Не можех да си представя да се занимавам с нещо друго. Аз не съм от типа хора, които се отдават изцяло на семейството и спокойствието. Реших да стана мениджър на пилоти. Тоест да помагам на свои сънародници да пробият в моторния спорт. Именно аз дадох начална скорост на Такума Сато. Аз съм като баща за него.