Когато отворих очи, не знаех къде съм. Не можех да позная майка си, баща си и брат си. Амнезията ми мина за 4 дни, но все още не помня някои неща от миналото. В главата ми започна да звучи един глас, който не млъкваше нито през деня, нито през нощта. Уплаших се! Срамувах се да кажа на лекарите, за да не ме пратят в лудница. Гласът започна да разказва миналото и бъдещето на познати и непознати. Видях съдбата на съседките си по легло, на лекарите, на сестрите, на санитарките. Разказах им я и постепенно пред вратата ми се изви опашка.