Всички тези действия имат едно общо, макар и може би малко смътно, "означаемо" – традиционният за българската литература корпус на агоналното. Битките са загубили своята историко-съзидателна насоченост, те са съсредоточени върху псевдоценностни обекти и поради това са жалки, комични.