Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги на правят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци; който знае какво е да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава; който в най-добрия случай достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението. (Теодор Рузвелт)

Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги на правят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци; който знае какво е да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава; който в най-добрия случай достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението.

Теодор Рузвелт

Свързани теми

арена грешка дело душица значение имам иск кауза критик кръв лице място недостатък победа поражение постижение пот прах случай страх триумф уважение усилие цел човек

Подобни цитати