Сред тях (съветските дисиденти – бел.прев.) имаше различни хора, също както и сред другите категории население. Не по-малък процент умни и глупави. Някои имаха садо-мазохистичен комплекс, а други тщестлавие. Разбираемо е – от една страна това са страданието и затвора, а от друга – славата и упоменаването в разни "Гласове". Включваха се по различни причини. Мен това не ме привличаше, а най-вече тяхната поетика, дисидентския дискурс. По съдържание те ми се струваха дисиденти, но по форма – съветски. В този смисъл считам, че дори такава фигура като Солженицин и по естетика, и по поетика е напълно съветски. Просто така се е случило, че съветският писател Солжницин по силата на своя темперамент и по силата на избраните от него теми се е оказал отритнат и изгонен. Но той така и започна – като съветски писател.