Но знаете ли, имаме добре познат виц: който не иска да храни своята армия, ще храни чужда. Доста е старо. Има и по-модерни вицове. Понякога ви разказвам всякакви вицове за това. Мога да ви кажа още една, тя също е с брада, но все пак е по-модерна. Идва при него син на бивш офицер, пита сина си: "Сине, тук имах кама. Не си ли виждал камата? Той казва: "Татко, не псувай. Смених го с едно момче от съседния двор за часовник. Той казва: "Покажи ми". Поглежда. "Часовникът е добър, браво". Знаете ли, утре бандити и разбойници ще дойдат при нас, ще ме убият, ще убият майка ми, ще изнасилят по-голямата ви сестра, а вие ще излезете и ще кажете: добър вечер, московското време е 12 часа и 30 минути. Ние не искаме такова развитие на събитията. Така че ние ще обърнем необходимото внимание на развитието на армията и флота, без да се въвличаме в надпревара във въоръжаването и без да съсипваме бюджета.
Владимир Путин
Свързани теми
армия
бандит
брада
бюджет
вечер
виц
внимание
време
въоръжаване
двор
дост
имам
иск
кама
майка
минута
момче
надпревара
офицер
пита
разбойница
развитие
сестра
син
събитие
татко
флот
храна
час
часовник
Подобни цитати
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
Живеем в странно време.
- Ако човек не псува и не пуши - той бива презиран.
- Ако се учи добре, това означава,че е "зубар".
- Обикновено добре облеченото момиче, с дълга пола, затворено сако, не излагащо се на показ, предизвиква недоумение.
- А когато не разбирате кой стои пред вас, дали е момиче или момче - същество от третия пол - това се смята за нормално.
Предупреждавам момичетата: вие ще бъдете като изгнаници, не в истинския смисъл, а в духовния смисъл, но този кръст на последните времена трябва да се носи.
И го носят. Куражът им не си отива.
Няма нужда да проповядвате с думи, да хвърляте бисера, да убеждавате в нещо. Поведението е най-висшата форма на проповядване.
Когато видят, че не сте същите като всички, и твърдо поддържате правото си да бъдете достойни, скромни хора, рано или късно това ще предизвика уважение.
Евгений Соколов
След свършването операциите против сърбите, германците веднага поискаха да турят ръка на нашата армия. Искат нашите дивизии да влязат в тяхно подчинение, да вземат железниците, комендантствата на градовете, а за нас резервираха правото да им бъдем покорни ратаи. Възпротивих се. И благодарение на това имахме сполуката против англо-френците. Ако те командваха нашата армия, ние все щяхме да бъдем около Черна. Затова те са недоволни от мене. Жеков, вместо да ме подкрепи – и той се отърсва (обърсва) с мене. Изглежда, че Жеков е струпал върху мене и всички криви дърва по разните въпроси, по които сме в несъгласие с министрите. Аз съм черната котка. Пред мене Жеков е съгласен по всички въпроси. Изглежда, че пред тях друго говори. По всичко се вижда желанието му да ме унизи, затова и той не ме вика на конференциите. Всички дойдоха при Царя, само аз не. Пуста дребнавост.
Константин Жостов
Нормално е да покажеш, че ти е скучно, – казваше тя. – Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата – това удължава клепачите, – но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната – не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: "извинете?" – сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор – това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе – това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. – Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.
Маргарет Атууд