Човек е длъжен, така да се каже, да изследва живота с безстрашие и непревзетост, и след мъчителни колебания да стигне до извода, че фундаментът на съществуващото обществено устройство се явява доброто, което възтържествува въпреки всичко. А проявленията на злото, колкото и мрачни да изглеждат, носят временен характер и винаги са насочени против съществуващият порядък на битието. По този начин, в съзнанието на реципиента възниква едно равенство между понятията "добро” и "съществуващият порядък”.