Следобеда на 29 юли (1944 г.), на юг от Контансите (Кутанс, Франция) видях една бронирана дивизия, спряла на пътя, докато главният щаб обмисляше възможността за преминаване на река Сиен с цел настъпление към Гренвил по крайбрежния път. Погледнах картата и видях, че реката е на няколко мили оттам, затова отидох до нея и я проучих. Разбрах, че е дълбока само около 60 см и, доколкото успях да забележа, отбранявана само от една картечница, която за щастие не можа да ме улучи. Окуражен от тази информация, аз се върнах при командващия генерал и го попитах защо не преминава реката. Той каза, че не знае дали предстои прилив или отлив и че е разбрал, че реката е строго защитавана. Казах му – много грубо, – че току-що съм го направил и да вземе да се размърда, което той направи. Оттогава тази дивизия беше една от най-смелите в Трета армия, но за да вземе инициативата за сражение, тя се нуждаеше от подобен шут, за да започне да действа.