Луната, като пъп на бременна беше изпъкнала върху нощния небосклон. Тежеше надглавата ми и поляризираната и светлина делеше реалността на независими плоскости. Не бе Лунадалечна и измръзнала, а бе любопитна и ме наблюдаваше втренчено и следеше движенията ми. Да, лично мен. Чувствах го по изстиналата кръв, която се бе сгъстила като желе и трудно вървеше във вените ми. (Любомир Николов)

Луната, като пъп на бременна беше изпъкнала върху нощния небосклон. Тежеше надглавата ми и поляризираната и светлина делеше реалността на независими плоскости. Не бе Лунадалечна и измръзнала, а бе любопитна и ме наблюдаваше втренчено и следеше движенията ми. Да, лично мен. Чувствах го по изстиналата кръв, която се бе сгъстила като желе и трудно вървеше във вените ми.

Любомир Николов

Свързани теми

вена движение желе кръв луна небосклон плоскост пъп реалност светлина

Подобни цитати