Изкачваше се към манастира и се чудеше защо света се събираше в една точка и ако не преминеш през тази точка си закован за нея като пеперуда в хербарий и изсъхваш, постепенно ставаш кожа и кости, а душата ти се механизира като един часовник, който нито напред нито назад върви, а обикаля в кръг. От целия широк свят бе избрал манастира, който е не повече от точка на картата, но бе порта, през която животът му трябваше да премине. (Любомир Николов)

Изкачваше се към манастира и се чудеше защо света се събираше в една точка и ако не преминеш през тази точка си закован за нея като пеперуда в хербарий и изсъхваш, постепенно ставаш кожа и кости, а душата ти се механизира като един часовник, който нито напред нито назад върви, а обикаля в кръг. От целия широк свят бе избрал манастира, който е не повече от точка на картата, но бе порта, през която животът му трябваше да премине.

Любомир Николов

Свързани теми

връв душа живот карта кожа кост кръг манастир пеперуда порта свят точка хербарий часовник

Подобни цитати