Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана... (Хенри Милър)

Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана...

Хенри Милър

Свързани теми

антена болка движение жажда крак кръв къс мембрана мечта минало младост нощ океан око погреба прозрачен протоплазма раздяла растение следа спомен сън тяло улица фрагмент цел част

Подобни цитати