Следяха ме.
В това имаше известна ирония, имайки предвид, че през последните няколко седмици аз следях другите. Поне не беше вампир. Вече щях да го зная. Последният ефект от това да съм целуната от сянката беше способността да усещам неживите – за нещастие посредством пристъпи на прилошаване. При все това бях благодарна на предупредителната система на тялото ми и изпитвах облекчение, че преследвачът ми тази нощ не беше безумно бърз, безумно зъл вампир. Напоследък имах доста схватки с тях и ми се щеше поне за малко да си отдъхна.