Не се оправдавай с позоваването на твоя характер. И не обвинявай природата. Тя се е отнесла с тебе като с любяща майка. Дала ти е достатъчно сили, освен това си човек, надарен с воля. Но при най-малката буря изцяло да се отдаваш във властта на мъката, при всяко страданеи да разкриваш разбитото си сърце и да разбиваш сърцата на любимите хора – и ти наричаш това поезия? Да ни избави Бог от този най-прекрасен дар на природата, ако такова е непосредственото му въздействие. Не, само слабостта, изнежеността, себелюбието и съмнението те подбуждат да свеждаш всичко единствено до себе си и закриват и най-скъпите ти образи.