Твоите писма (доколкото не намирам в тях и следа от болезнена чувствителност и фанатични черни мисли) се превърнаха за нас в истинска необходимост.
...
Обичайки те повече от всичко на света, с изключение на мама, аз въпреки това не съм сляп и най-малко от всичко бих искал да съм сляп. Отдавам ти дължимото в много отношения, но не мога напълно да изгоня от себе си мисълта, че не си лишен от егоизъм и той у тебе е може би повече, отколкото е необходимо за самосъхранение. Не мога да се избавя от мисълта, че в твоето положение повече бих щадил родителите си и би проявявал повече самопожертвователност към тях. Ако и с нищо да не съм задължен на своите родители, освен с появата си на този свят – въпреки че заради едната справедливост трябва да спомена и за майчината любов – то как само се борех и страдах само и само колкото се може по-дълго да не ги огорча.
Хайнрих Маркс
Свързани теми
егоизъм
изключение
любов
мама
мисъл
необходимост
нищо
отношение
писмо
положение
поява
родител
самопожертвователност
самосъхранение
свят
следа
спомен
справедливост
чувствителност
Подобни цитати
Христос никога не е направил забележка на нито един човек по повод неговото тяло. Той не казал на Закхей: "Защо си толкова нисък?” Не казал на Иуда: "Защо си толкова безобразен?” Не казал на прокажения: "Каква е тази лоша миризма от теб?” Христос винаги е общувал реално с хората, т.е. с техните души. Това е, когато Душа говори на душа, когато Душа лекува душа. Да се говори за физическите тела на хората за Христос е било неприлично, защото физическото тяло е само временна одежда на човека.
Затова, когато някой заговори с теб, не мисли нищо за неговото тяло, а погледни в душата му, оживей в неговата душа и ще можеш да го разбереш. Общувайки с човека си повтаряй: "Душа с душа говори, душа с душа общува.” Тогава ще почустваш присъствието на Бога между вас и ще бъдеш разбран, и ще можеш да разбереш другия човек.
Николай Велимирович
Всяка книга, всеки редактор, всеки учител ще ви каже, че ключът към успеха на един автор е оригиналността... Добре е да се разбере колкото се може по-рано, че в своя писателски живот всеки от нас има само един принос, който може да даде. Това е усещането, че всеки един е уникален. Никой друг не е бил роден от вашите родители в същия исторически момент в същата страна; никой не е преживял вашия опит, не е достигнал вашите изводи или не гледа на света със същата съвкупност от идеи, която имате вие. Ако вие успеете да достигнете до такива дружески отношения със самия себе си, че да можете и да сте склонни да кзвате точно какво мислите за дадена ситуация или характер; ако можете да разкажете история за всеки човек на земята така, както тя може да се появи само у вас, със сигурност и за вас ще има парче от работата, която е оригинална.
Дороти Бранд
Караджата разгледа оръжието им (на заловените турски войници), а ние се приготвихме да колим. Както Караджата, така и всички ние изказахме мисъл, че те трябва да се умъртвят; само Хаджията не се съгласяваше и не позволяваше.
- Не е голям мурафет, казваше той, ако вземем да ги избием, но няма да ги свършим, пък и това не е кавалерско.
Ние измъчени, утрепани от лишения, преследвани и убивани от турците, искахме отмъщение, но щом Хаджията не даде, ние се стреснахме и го осъждахме в разговорите си: "Артък го прекалява" - шушнехме помежду си. Разбира се, че турците са били пратени от потерята да ни намерят и съобщят в турския стан. Когато след това почнахме да се бием, аз съм уверен, че и тия освободени от нас турци са стреляли против нас. И Караджата се подчини на решението на Хаджията, пусна турците да си идат, като наивно им поръчаше да не вземат участие в потерята против нас.
Хаджи Димитър