Когато Русия обяви война на Турция (1877 г. - бел.цит.), аз бях болен, но при всичко това искаше ми се и пак русите да придружа, против народния тиранин. След, след всичко това, което до тук разказах, след всички тия страдания и мъки, които преминаха през главата ми, иска ми се да съм пак млад, да намеря пак такава борба и да се впусна, да се предам на нея от душа и сърце. Не зная дали има нещо по-приятно, по-възвишено от подобна работа и труд за общото, на народа и отечеството добро. Един само спомен от миналото, е голямо утешение за мене; това, което аз съм досега завършил, струва цял живот за мене; при тия спомени душата ми потъва в едно блаженство, което аз не мога нито да определя, нито да изкажа, нито да обясня. И да знаете колко струва едно възпоминание!... - Повече от всички светски блага и от всички надежди на тоя свят.
Христо МакедонскиСвързани теми
бел благо блаженство борба война възпоминание глава дам досег душа живот завършил имам иск минало мъка надежда народ нещо обява отечество работа русин свят спомен страдане сърце тиранин труд утешениеПодобни цитати
Не бива например да ни учудва фактът, че след победата над съветския отбор спекуланти са продавали по 100 долара чифт скъсани билети. Въпреки че желанието да се сгреем на лъчите на чуждата слава съществува във всеки от нас в някаква степен, явно има нещо особено у хората, които са чакали на студа, за да дадат 50 долара са късче билет от мач, на който не са присъствали само и само за да "покажат" на приятелите си, като се приберат, че са били на голямата победа. Що за хора са това? Ако съм прав, те не са страстни привърженици на хокея. Те са хора със скрит личен недостатък - ниска самооценка. Дълбоко в себе си те имат усещането за ниска лична стойност, което ги кара да търсят престиж не чрез постигането или представянето на свои собствени достижения, а от произвеждането и представянето на връзки с други, които имат такива достижения.
Робърт Чалдини
Твоите писма (доколкото не намирам в тях и следа от болезнена чувствителност и фанатични черни мисли) се превърнаха за нас в истинска необходимост.
...
Обичайки те повече от всичко на света, с изключение на мама, аз въпреки това не съм сляп и най-малко от всичко бих искал да съм сляп. Отдавам ти дължимото в много отношения, но не мога напълно да изгоня от себе си мисълта, че не си лишен от егоизъм и той у тебе е може би повече, отколкото е необходимо за самосъхранение. Не мога да се избавя от мисълта, че в твоето положение повече бих щадил родителите си и би проявявал повече самопожертвователност към тях. Ако и с нищо да не съм задължен на своите родители, освен с появата си на този свят – въпреки че заради едната справедливост трябва да спомена и за майчината любов – то как само се борех и страдах само и само колкото се може по-дълго да не ги огорча.
Хайнрих Маркс
Най-важното е, че никога не можете да чакате някакво ръководство. Винаги сме имали много патерналистична държава. Това отчасти е добре, защото запазва традициите, но от друга страна всеки човек поотделно трябва да разбере, че 90% от личния му успех ще зависи лично от него. Ето защо не е нужно да чакате, трябва да се възползвате от подкрепата там, където е, а мрежата от такава подкрепа се създава все по-широка и по-широка, тя ще бъде по-широка през следващите години, по-солидна и смислена от гледна точка за напълването му с публични финанси, но всеки от вас сам трябва да търси своя път в живота, да вземе съдбата си в свои ръце. В противен случай няма да имаме късмет. Това е единствения начин. Само лична инициатива и упорит труд върху себе си. Това е, което бих искал да ви поканя да направите.
Владимир Путин
Ужасно нещо е лагерът, нито един човек на този свят не трябва да знае какво е това. Лагерният опит е изцяло отрицателен, до последната минута. Човек става само по-лош. Другояче не може и да бъде. В лагера има много неща, които човек никога не бива да вижда. Но да се види дъното на живота – това не е най-страшното. Най-страшното е, когато човек започне постоянно да усеща това дъно в собствения си живот, когато моралните му критерии се заимстват от лагерния опит, когато моралът на апашите започва да придобива валидност и в свободния му живот. Когато човешкият ум започва не само да оправдава тези лагерни чувства, но и да им служи. Познавам много интелигентни хора – а и не само интелигентни, – които бяха възприели за тайни граници в живота си именно апашките критерии. В битката на тези хора с лагера бе победил лагерът.
Варлам Шаламов
Караджата разгледа оръжието им (на заловените турски войници), а ние се приготвихме да колим. Както Караджата, така и всички ние изказахме мисъл, че те трябва да се умъртвят; само Хаджията не се съгласяваше и не позволяваше.
- Не е голям мурафет, казваше той, ако вземем да ги избием, но няма да ги свършим, пък и това не е кавалерско.
Ние измъчени, утрепани от лишения, преследвани и убивани от турците, искахме отмъщение, но щом Хаджията не даде, ние се стреснахме и го осъждахме в разговорите си: "Артък го прекалява" - шушнехме помежду си. Разбира се, че турците са били пратени от потерята да ни намерят и съобщят в турския стан. Когато след това почнахме да се бием, аз съм уверен, че и тия освободени от нас турци са стреляли против нас. И Караджата се подчини на решението на Хаджията, пусна турците да си идат, като наивно им поръчаше да не вземат участие в потерята против нас.
Хаджи Димитър