Бих ги призовал (родителите - бел.цит.) да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.
Алфи КонСвързани теми
бел внимание вреда време дете дост креативност любопитство мислене място натиск ниво отглеждане положение последствие преживяване развитие родител схващане тип умение усвояване учене училище факт ходене целПодобни цитати
Отделете малко време, за да си спомните моментите от собственото си духовно търсене, когато сте се чувствали най-ентусиазирани. Искаме да посочим моментите, в които сме се чувствали по-съзнателни и отдадени на Бога от всякога. Обратно, вижте моментите, когато сте се чувствали неентусиазирани и направете подобен анализ. Тези въпроси могат да ви помогнат да стимулирате мисловния си процес: Ентусиазиран ли сте от съществуването си като слуга на Господ? Ентусиазирани ли сте да следвате основните принципи, които ще ви помогнат да издигнете съзнанието си? Ентусиазиран ли си в обществото на светци? Ентусиазирани ли сте от това, което можете да изпитате в най-чистото си състояние? Ние трябва да изследваме нашия духовен живот ежедневно, седмично и дори годишно. Този преглед ще ни помогне да разберем как различните дейности и мисли ни влияят. Трябва да отбележим как качеството на нашите преживявания варира в зависимост от нашето поглъщане в процеса на бхакти.
Бхакти Тиртха Свами
Първото, за което трябва да мислят мъжете, когато те сключват брак: на тях от Бога им се връчва крехко същество, на което те са казали: "Аз те обичам” – и тази любов трябва да бъде такава, че мъжът да е готов да пожертва всичко, целия свой живот, заради любовта към жената и от любов към своите деца. Мъжът се явява глава на семейството не затова, защото е мъж, а защото е образ на Христос и неговите жена и деца могат да видят в него този образ, т. е. образа на безграничната любов, на преданата любов, на самоотвержената любов, любов, която е готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпитава своето семейство. Това трябва да помни всеки човек. Твърде лесно е за мъжа да мисли, че само защото е мъж, той има права върху своята жена, върху своята жена и върху своите деца. Това не е така. Ако той не е образ на Христос, то никой не му е задължен с никакво уважение, с никакъв страх, с никакво послушание.
Антоний Сурожски
Казано е в Писанието: "Затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си". А мъжът често нарушава Божия закон. Вместо да обича жена си, да и служи до смърт, съпругът слуша какво му шепне мама. Макар че вече е крайно време да напусне майка си, особено ако тя се обърне срещу жена му. Мъжът винаги трябва за да защитава жена си пред майка си, баща си, братята си и всички останали, защото съпругата е неговото продължение, втората половина, това е светиня, дадена от Бог в тайнството на брака; заедно са домашната Църква, съсъд на Божията благодат. Но за съжаление, често съпругът се държи неправилно. Много често родителите също са неразумни, защото са пристрастни към детето си. Въпреки че на синът отдавна са му пораснали мустаци, татко и мама си мислят, че той им принадлежи, макар че той отдавна вече не принадлежи на тях, а на жена си. И когато хората не разбират напълно това и следват мислите, които дяволът им влага, тогава започва разрушаването на семейството.
Дмитрий Смирнов
О, има разлика. Всеки си носи своята индивидуалност. И двамата са невероятни партньори. Със Зуека сме работили 17 години. Той си ми е на сърце. Знаем във всеки момент кой какво ще направи. Мога да предвидя неговите реакции. Докато с Геро правим първи стъпки. Познаваме се отдавна, но никога не сме водили като двойка. Той е завършил НАТФИЗ при същите професори, при които и аз – Димитрина Гюрова и Пламен Марков. Изключително талантлив актьор е. Притежава бърза мисъл и като пинг-понг ти връща топката. За да отговоря на въпроса ви, ще кажа – Зуека е от тези партньори, които на сцената отстъпват. С Геро пък сме доста еднакви като натюрел и двамата сме като нападатели в един отбор. Важно е да намерим баланса помежду си. Сигурен съм, че има химия между нас. Държа да отбележа, че не се съревноваваме. Проблемът е, че ние, актьорите, сме малко егоцентрици, теглим към себе си. Затова и се случва да казват – тия водещи прекаляват. Ами без да искаме е. Ще се поправим!
Димитър Рачков
Никой не би останал езичник, ако бяхме истински християни. Сега християните са по-многобройни от езичниците. Когато на други изкуства един човек може да научи сто младежи, тук, въпреки факта, че има много учители, и те са много повече от учениците, никой не се присъединява. Учащите гледат на добродетелите на своите наставници и ако видят, че ние също искаме това, което искат и те, тоест почести и власт, тогава как могат да изпитват уважение към християнството? Те виждат порочен живот, земни души, виждат, че ние сме също толкова пристрастени към парите, колкото и те, даже и повече, треперим пред смъртта също като тях, страхуваме се от бедността не по-малко от тях, роптаем като тях в болестите, еднакво обичаме властта и силата и измъчени от сребролюбие, се опитваме да се възползваме от благоприятна възможност. И така, защо биха повярвали! Заради знамения? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот? Но той вече е погинал. Заради любовта? Но и следа от нея вече никъде не се вижда.
Йоан Златоуст