Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.