И.В.Сталин не се придържаше към основните закони на оперативно-стратегическото изкуство. Той приличаше на темпераментен юмручен боец, често се палеше и бързаше да влезе в сражение. Палейки се и препирайки, И.В. Сталин не винаги правилно отчиташе времето, необходимо за всестранна подготовка на операцията. На мен и на А.М. Василевски ни костваше големи усилия да му доказваме, че не трябва да се бърза с началото на действията и че операцията трябва да започне тогава, когато бъде всестранно подготвена и материално осигурена.
Тогава, разбира се, се налагаше сериозно да спорим и да слушаме от Сталин неприятни и незаслужени думи. Но тогава малко внимание обръщахме на това.