След свършването операциите против сърбите, германците веднага поискаха да турят ръка на нашата армия. Искат нашите дивизии да влязат в тяхно подчинение, да вземат железниците, комендантствата на градовете, а за нас резервираха правото да им бъдем покорни ратаи. Възпротивих се. И благодарение на това имахме сполуката против англо-френците. Ако те командваха нашата армия, ние все щяхме да бъдем около Черна. Затова те са недоволни от мене. Жеков, вместо да ме подкрепи – и той се отърсва (обърсва) с мене. Изглежда, че Жеков е струпал върху мене и всички криви дърва по разните въпроси, по които сме в несъгласие с министрите. Аз съм черната котка. Пред мене Жеков е съгласен по всички въпроси. Изглежда, че пред тях друго говори. По всичко се вижда желанието му да ме унизи, затова и той не ме вика на конференциите. Всички дойдоха при Царя, само аз не. Пуста дребнавост.
Константин ЖостовСвързани теми
армия вик въпрос германец говор град дивизия дребнавост друг дърво желание железница имам комендантство конференция котка министър несъгласие операция подкрепа подчинение право ратай ръка свършване сполука сърбин царПодобни цитати
Ще цитирам известната харвардска реч на Александър Исаевич Солженицин. Още през 1978 г. той отбелязва, че Западът се характеризира с "непрекъсната слепота на превъзходството" – и това все още се случва – което "подкрепя идеята, че всички огромни области на нашата планета трябва да се развиват и да се доразвиват спрямо настоящите западни системи...". 1978 г. Нищо не се е променило. През изминалия почти половин век тази слепота, за която говори Солженицин – открито расистка и неоколониална по природа – придоби просто грозни форми, особено след появата на така наречения еднополюсен свят. Какво искам да кажа с това? Увереността в собствената непогрешимост е много опасно състояние: тя е на крачка от желанието на самите "непогрешни" просто да унищожат тези, които не им харесват. Както се казва, "отмени" – нека поне се замислим върху значението на тази дума.
Владимир Путин
Караджата разгледа оръжието им (на заловените турски войници), а ние се приготвихме да колим. Както Караджата, така и всички ние изказахме мисъл, че те трябва да се умъртвят; само Хаджията не се съгласяваше и не позволяваше.
- Не е голям мурафет, казваше той, ако вземем да ги избием, но няма да ги свършим, пък и това не е кавалерско.
Ние измъчени, утрепани от лишения, преследвани и убивани от турците, искахме отмъщение, но щом Хаджията не даде, ние се стреснахме и го осъждахме в разговорите си: "Артък го прекалява" - шушнехме помежду си. Разбира се, че турците са били пратени от потерята да ни намерят и съобщят в турския стан. Когато след това почнахме да се бием, аз съм уверен, че и тия освободени от нас турци са стреляли против нас. И Караджата се подчини на решението на Хаджията, пусна турците да си идат, като наивно им поръчаше да не вземат участие в потерята против нас.
Хаджи Димитър
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
Познаване посредством "трансцендиране" на сетивата, възприемане изключително благодарение на способност, далеч превъзхождаща емпирически посилното и обикновено означавана като Висш Разум - тук е същината на интелектуалното движение, зародило се в сърцето на щата Масачусетс, градовете Бостън и - най-вече - Конкорд. Дали тази "отвъдняваща" способност ще бъде наричана Висш Разум, Дух, Ум или Душа за американските трансценденталисти е без особено значение, нито пък е въпрос на терминологична последователност, след като за всички тях това е способността да се възприемат интуитивно духовните истини, да бъде превъзмогнато единствено възможното според Джон Лок сетивно познание. За едни тази способност е просто вътрешна светлина или съвест, за други - божият глас, за трети - безлична космическа сила, а има и такива, които съзират в нея божието превъплъщение в човека.
Албена Бакрачева
Изключете телевизора, изхвърлете вестниците, които говорят за корабокрушението на брака на филмовата дива, от която сте разделени от Големия бар, изпратете на проклетата майка кръстословица с молба да назовете целина в югоизточен Пакистан. Погледнете непознатия, седнал до вас, с когото се е появило чудо, наречено деца. Попитайте го дали може да дъвче и да изплюе тъгата, дали все още може да говори. Кажи здравей на съседа. Опитайте се да направите деца хора, които един ден може да говорят и да мечтаят за щастие. Нахранете някого с една хубава дума, напойте жадните с поглед, не ритайте кучето, защото го сърби. Погледнете облака! Този там! Тази бяла къдрава влага, върху която мечтите ви биха искали да седнат, преди да се превърнат в кошмар. Животът е прекрасен. Животът е... всичко, което забравяме, като забравяме другите...
Ивана Шоят-Кучи