Ако някой отхвърля Лакан, то скоро и самата психоанализа ще му се стори съмнителна, а оттук - само една крачка до пренебрежителното отношение към филмите на Хичкок и високомерното отрицание на детективските филми. Колко много хора първо поемат по гибелен път с някаква лека цинична насмешка над Лакан, който в този момент им се струва доста незначителен, и завършват с това, че считат Стивън Кинг за абсолютен литературен боклук! Ако някой отхвърля Стивън Кинг, то скоро и самият Хичкок ще му се стори съмнителен, а оттук - само една крачка до пренебрежителното отношение към психоанализа и високомерно отрицание на Лакан. Колко много хора първо поемат по гибелен път с някаква лека цинична насмешка над Стивън Кинг, който в този момент им се струва доста незначителен, и завършват с това, че считат Лакан за фалоцентричен мракобесник!
Славой ЖижекСвързани теми
боклук дост крачка лек момент мракобесник насмешка отношение отрицание психоанализа път филм хораПодобни цитати
Много от нас имат точно това преживяване на дхарма: спасителна лодка! Вкопчваш се в нея, защото това е единствената лодка, която имаш, а бурята се надига. Работиш върху това - гребеш колкото е възможно по-силно срещу бурята, защото трябва да оцелееш. Но постепенно морето се успокоява и не е нужно да гребете толкова силно и всъщност започвате да се наслаждавате на упражнението. Ставаш по-силен от усилието - както направи Ганди. Накрая бурята утихва. Имате магия за красиво време. Усещаш силата си. Започваш да обичаш това гребане. Започваш да обичаш самото море. Вие виждате във вълните неща, които другите не виждат. Започвате да виждате, че гребането на тази малка лодка на дхарма ви свързва с живота. Постепенно самата задача на гребането започва да се улеснява. Понякога е без усилие. Има моменти на възторг.
Стивън Коуп
Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент - независимо, че са богати, красиви, очарователни - са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер, предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре. Жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат вестници."
Паулу Коелю
Най-важното е, че никога не можете да чакате някакво ръководство. Винаги сме имали много патерналистична държава. Това отчасти е добре, защото запазва традициите, но от друга страна всеки човек поотделно трябва да разбере, че 90% от личния му успех ще зависи лично от него. Ето защо не е нужно да чакате, трябва да се възползвате от подкрепата там, където е, а мрежата от такава подкрепа се създава все по-широка и по-широка, тя ще бъде по-широка през следващите години, по-солидна и смислена от гледна точка за напълването му с публични финанси, но всеки от вас сам трябва да търси своя път в живота, да вземе съдбата си в свои ръце. В противен случай няма да имаме късмет. Това е единствения начин. Само лична инициатива и упорит труд върху себе си. Това е, което бих искал да ви поканя да направите.
Владимир Путин
Твоите писма (доколкото не намирам в тях и следа от болезнена чувствителност и фанатични черни мисли) се превърнаха за нас в истинска необходимост.
...
Обичайки те повече от всичко на света, с изключение на мама, аз въпреки това не съм сляп и най-малко от всичко бих искал да съм сляп. Отдавам ти дължимото в много отношения, но не мога напълно да изгоня от себе си мисълта, че не си лишен от егоизъм и той у тебе е може би повече, отколкото е необходимо за самосъхранение. Не мога да се избавя от мисълта, че в твоето положение повече бих щадил родителите си и би проявявал повече самопожертвователност към тях. Ако и с нищо да не съм задължен на своите родители, освен с появата си на този свят – въпреки че заради едната справедливост трябва да спомена и за майчината любов – то как само се борех и страдах само и само колкото се може по-дълго да не ги огорча.
Хайнрих Маркс
Когато бях на седемнайсет години, за първи път се влюбих в един художник, който се оказа моята голяма любов. И първата ми любов, с когото в момента сме добри приятели, без намесата на нещо интимно и без да е валидна поговорката, че първата любов ръжда не хваща. Всъщност, при мен приятелството не хваща ражда. Аз по принцип съм емоционална и влюбчива натура. И аз се влюбих в него. Той приличаше на Георги Христов, моя любим изпълнител. Имаше неприятна прилика с него и дори пееше така добре, както него. Той се казваше Денис. Но тази любов не видя реализация, защото ми е трудно да си спомня какво се случи, но той беше по-темпераментен от мене и пожела много рано да консумираме връзката си, а аз не бях готова за това. И се размина във времето нашата за кратко възникнала любов, влюбване.
Сашка Васева