От вихрената бързина, от бясното движение мозъкът - огненото вещество в нашите глави - полека-лека изстива със затвърдяла кора, както земята от бързото въртение се е покрила със суха изстинала повърхност. През тая застинала част на мозъчното вещество едва ли може да премине и докосне центъра нежното дихание на поезията. Той ще усеща само чука, длетето, удара на машината и топлината на физическите дяволски лъчи.