Учудващото е, че огромната по обем книга е написана за много кратко време. И тук идва един друг много интересен въпрос – за същото ли време един преводач може да я преведе? Два романа на Фокнър, написани в продължение на 25 години – "Градът" и "Дворецът", ми отнеха пет години; при това там се сменяха само две поколения. В "На изток от рая" се сменят повече от три поколения и тук преводачът се изправя пред нещо, което не може да бъде нито преглътнато, нито систематизирано от която и да е от съществуващите теории на превода. Той също като автора трябва да мине по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край на едно такова дело. (Кръстан Дянков)

Учудващото е, че огромната по обем книга е написана за много кратко време. И тук идва един друг много интересен въпрос – за същото ли време един преводач може да я преведе? Два романа на Фокнър, написани в продължение на 25 години – "Градът" и "Дворецът", ми отнеха пет години; при това там се сменяха само две поколения. В "На изток от рая" се сменят повече от три поколения и тук преводачът се изправя пред нещо, което не може да бъде нито преглътнато, нито систематизирано от която и да е от съществуващите теории на превода. Той също като автора трябва да мине по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край на едно такова дело.

Кръстан Дянков

Свързани теми

автор адаптация брод време въпрос година град дворец дело друг завой изток книга край мина нещо обем поколение превод преводач продължение рая роман теза теоретик теория читател

Подобни цитати

Всяка книга, всеки редактор, всеки учител ще ви каже, че ключът към успеха на един автор е оригиналността... Добре е да се разбере колкото се може по-рано, че в своя писателски живот всеки от нас има само един принос, който може да даде. Това е усещането, че всеки един е уникален. Никой друг не е бил роден от вашите родители в същия исторически момент в същата страна; никой не е преживял вашия опит, не е достигнал вашите изводи или не гледа на света със същата съвкупност от идеи, която имате вие. Ако вие успеете да достигнете до такива дружески отношения със самия себе си, че да можете и да сте склонни да кзвате точно какво мислите за дадена ситуация или характер; ако можете да разкажете история за всеки човек на земята така, както тя може да се появи само у вас, със сигурност и за вас ще има парче от работата, която е оригинална. Вижте цитата
Дороти Бранд
Винаги всичко е било само приблизително, само почти, останалото е безсмислица. Когато мислим и не спираме да мислим, което наричаме философстване, ние в крайна сметка стигаме до извода, че сме мислили погрешно. Всички досега са мислили погрешно, независимо от имената, които са носили, независимо от писанията, които са написали, ала все пак са се отказали не по собствено желание, не по своя воля, а по волята на природата, поради болест, лудост, смърт накрая. Не са искали да спрат, въпреки лишенията, въпреки ужасността, въпреки чудовищността напук на всички правила и предупреждения. Те всички обаче са стигали до погрешни изводи и в края на краищата до нищо, независимо какво е това нищо, за което ние наистина знаем, че е нищо, ала в същото време знаем още и че не може да съществува, то проваля всичко, до него свършва всичко и достига края си накрая. Вижте цитата
Томас Бернхард
Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент - независимо, че са богати, красиви, очарователни - са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер, предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре. Жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат вестници." Вижте цитата
Паулу Коелю