Нужна е преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача. (Кръстан Дянков)

Нужна е преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача.

Кръстан Дянков

Свързани теми

автор вкус достояние друг език желание избор ковачница литература лутане метал мнение необходимост нищо отдаденост период плод покриване преводач преданост представител прищявка разговор случай стил текст течение убеденост усещане

Подобни цитати

Христос никога не е направил забележка на нито един човек по повод неговото тяло. Той не казал на Закхей: "Защо си толкова нисък?” Не казал на Иуда: "Защо си толкова безобразен?” Не казал на прокажения: "Каква е тази лоша миризма от теб?” Христос винаги е общувал реално с хората, т.е. с техните души. Това е, когато Душа говори на душа, когато Душа лекува душа. Да се говори за физическите тела на хората за Христос е било неприлично, защото физическото тяло е само временна одежда на човека. Затова, когато някой заговори с теб, не мисли нищо за неговото тяло, а погледни в душата му, оживей в неговата душа и ще можеш да го разбереш. Общувайки с човека си повтаряй: "Душа с душа говори, душа с душа общува.” Тогава ще почустваш присъствието на Бога между вас и ще бъдеш разбран, и ще можеш да разбереш другия човек. Вижте цитата
Николай Велимирович
Ужасно нещо е лагерът, нито един човек на този свят не трябва да знае какво е това. Лагерният опит е изцяло отрицателен, до последната минута. Човек става само по-лош. Другояче не може и да бъде. В лагера има много неща, които човек никога не бива да вижда. Но да се види дъното на живота – това не е най-страшното. Най-страшното е, когато човек започне постоянно да усеща това дъно в собствения си живот, когато моралните му критерии се заимстват от лагерния опит, когато моралът на апашите започва да придобива валидност и в свободния му живот. Когато човешкият ум започва не само да оправдава тези лагерни чувства, но и да им служи. Познавам много интелигентни хора – а и не само интелигентни, – които бяха възприели за тайни граници в живота си именно апашките критерии. В битката на тези хора с лагера бе победил лагерът. Вижте цитата
Варлам Шаламов
Всеки човек е богат или беден в зависимост от това, в каква степен може да се ползва от предметите за необходимост, удобство и удоволствие. Но след като вече се е установило разделението на труда, човек със собствения си труд може да си набави само незначителна част от тези предмети - значително по-голяма част той трбва да получи чрез труда на другите хора; и той ще бъде богат или беден в зависимост от количеството на онзи труд, с който може да се разпорежда или да купи. Затова стойността на всяка една стока за индивида, който я притежава, но има предвид не да я използва или лично употребява, а да я разменя за други предмети, е равна на количеството труд, което той може да купи чрез нея или да получи в свое разпореждане. По този начин трудът представлява действителното мерило за разменната стойност на стоките. Вижте цитата
Адам Смит